![Просто шеметен фарс [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/5/0/2/1/prosto-shemeten-fars-bg-download.jpg)
Просто шеметен фарс [bg]
- Автор: Желязны Роджер Джозеф, Шекли Роберт
- Серия: Аззи #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Юмористическая фантастика
Электронная книга - «Просто шеметен фарс [bg]». Краткое содержание книги:
— С най-голямо удоволствие — съгласи се Арес. — Особено като се сетя, че това е просто още един начин за водене на война.
ГЛАВА 3
Това беше най-лошото време, сполетявало тази част на Европа Бог знае откога. Пурпурните буреносни облаци се кълбяха като подпухнали до чудовищни размери жлъчни мехури и връхлитаха, претъпкани с дъжд, който сякаш действаше по своя собствена зла воля. Вятърът издухваше пиките от ръцете на воините. Промъкваше се зад щитовете, превръщаше ги в платна и ако притежателят на щита загубеше равновесие, го издухваше на мили оттам. Навсякъде се лееше дъжд. Разбиван от вятъра на съвсем ситни капчици, които падаха с необикновена сила, той успяваше да се завре в де що имаше цепка или пукнатинка по броните и по дрехите на бойците.
Наложи се сър Оливър да крещи в ухото на помощника си, за да го чуят.
— По-добре да се подслоним някъде!
— Уви, господине, май само това ни остава. Но как да огласим заповедта? Кой ще ни чуе в тоя гръм и трясък?
— Май нещо не е както трябва — рече Оливър. — По-добре ще е да съобщим на Антонио. — Той все още наричаше Аззи така.
— Няма го никъде наоколо, господарю.
— Намери го веднага!
— Тъй вярно, господине. Но къде?
Мъжете се спогледаха, после извърнаха очи към ширналата се пред тях сива, подгизнала от дъжд равнина.
ГЛАВА 4
Зевс не се задоволи само с това да им сервира лошо Време. И той, и всичките му деца взеха да кроят планове как да обявят на човечеството, че са се завърнали.
Зевс заряза боговете за малко и тръгна да провери как я кара човечеството в момента.
Първо посети Гърция. Точно както се бе страхувал, от великите времена на Агамемнон насам силата на гръцкото оръжие се бе търкулнала стремително по нанадолнището.
Той се поогледа, за да види с какви още армии би могъл да разполага. Всички останали въоръжени сили на Европа бяха заети в един или друг конфликт. Онова, от което се нуждаеше, бяха свежи сили. Знаеше точно къде иска да ги изпрати — целеше се право в сърцето на Европа, в Италия. Искаше там да постави началото на своето ново царство. Армията му щеше да я завладее, а после щеше да застави всички да му се покланят — а онези, които не се подчинят, щеше да заплаши с война. За награда щеше да удостои войската си със слаба и коварство. Така се правеше по старому, а по старому винаги си е най-добре, особено, ако се лее кръв.
Но първо трябваше да намери пития, която да му каже къде може да намери свободна армия. Една бърза консултация с Отдела по пророкуване му помогна да разбере къде се намира в момента Делфийската пития — напоследък се правеше на миячка на чинии в някаква солунска таверна.
В Солун той си събра черните облаци в огромен мехур и му тури запушалка — да му са подръка, ако се наложи да ги използва пак. После отиде на централната агора и взе да пита за миячката пред Големите бани. Един търговец на риба му показа пътя. Зевс мина край порутения колизей, после край прогнилия хиподрум и накрая я забеляза — изхабена от грижи стара жена, която мъкнеше огромна костенурча черупка. Миячките ги използваха за кофи.
Налагаше се питиите да живеят под чужд облик и да вършат тайно пророчествата си, защото църквата не позволяваше пророчиците спокойно да си гледат занаята. Дори и притежаването на питони и други подобни змии-удушвачи беше противозаконно — смяташе се за „склонност към забранени от закона магьоснически практики в духа на старото време“. Но тази пития продължаваше да пророкува частно на приятели и на разни непокорни аристократи.
Зевс се приближи до нея, загърнат до очи в мантията си, но тя веднага го позна.
— Имам нужда от пророчество — каза й той.
— О, това е най-прекрасният ден в живота ми! — възкликна питията. — Смеех ли да се надявам, че някога ще срещна някой от старите богове лице в лице… О, само ми кажи с какво мога да ти бъда полезна.
— Искам да изпаднеш в транс и да видиш откъде мога да си намеря войска.
— С най-голяма готовност, господине. Но нали твоят син Феб е бог на пророчеството, защо просто не попиташ него?
— Не ща да питам нито Феб, нито който ще да е от тия — изсумтя Зевс. — Хич им нямам вяра. Със сигурност ти контактуваш и с други богове, не само с нас, олимпийците, нали? Какво стана с онзи, евреина, дето се мотаеше по мое време?
— Йехова претърпя доста интересни промени. Но той не участва. Остави строга заповед никой да не го безпокои.
— Ама нали има и други?
— Естествено, че има, но не знам дали идеята да ги притеснявам с въпроси е добра. Те не са като тебе, Зевсе — бог, с който всеки може да си поговори. Подли са, пък са си и чешити.