![Просто шеметен фарс [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/5/0/2/1/prosto-shemeten-fars-bg-download.jpg)
Просто шеметен фарс [bg]
- Автор: Желязны Роджер Джозеф, Шекли Роберт
- Серия: Аззи #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Юмористическая фантастика
Электронная книга - «Просто шеметен фарс [bg]». Краткое содержание книги:
— Хич не ми пука — рече Зевс. — Питай ги. Ако един бог не може да помоли друг бог за някой съвет, не знам този свят накъде е тръгнал.
Питията го заведе в стаята си, запали свещените лаврови листа и струпа свещения коноп. Извади и разни други свещени работи и ги пръсна наоколо, после извади и своята змия от плетената кошница и я уви около раменете си. Не след дълго изпадна в транс.
Скоро забели очи и заговори с глас, който Зевс не можа да познае, ала накара космите по врата му да настръхнат.
— О, Зевсе, я вземи попрегледай монголските народи.
— Нещо друго да има? — попита Зевс.
— Край на връзката — каза питията и припадна.
След като се съвзе, Зевс я попита:
— Мислех си, че отговорите на оракула обикновено са странни и неясни… Пък този — ами той ми нареди направо какво да върша, и то по най-простия начин. Да няма някакви промени в процедурата?
— Според мен — отвърна питията — навсякъде сред висшите кръгове цари неудовлетворение от неяснотата. Тя никаква свястна работа не вършеше на никого.
Зевс напусна Солун, обвит в тъмния облак, и зави на североизток.
ГЛАВА 5
И тъй, Зевс отиде при монголите. Те тъкмо бяха завладели североизточната част на Китайската империя и вече смятаха сами себе си за непобедими. Тъй че когато Зевс пристигна с гръм и трясък, бяха готови да му тупнат като зрели круши.
Зевс намери вожда на монголите в главната му квартира.
— Ти и твоите хора сте се справили чудесно със завладяването на тази обширна земя, ама сега какво правите? Само лежите и се помайвате! Значи вие сте народ, който търси цел. Е, аз пък съм бог и си търся народ. Ами ако си обединим нуждите и вземе, та се получи нещо добро и за двете страни?
— Ти може и бог да си — отвърна му Джаготай, — ама наш бог не си. Че защо тогава да те слушам?
— Защото тъкмо това ти предлагам — да ви стана бог! Едно време им бях бог на гърците. Интересни, будни хора, ама доста ме разочароваха — аз като техен бог се опитвах единствено да им правя добро, пък те…
— И какво ни предлагаш?
И не след дълго се разчу, че монголски орди, издигнали високо знамена от опашки на якове, прииждат през карпатските проходи право към широките равнини на Фриули — Венеция Джулия, освен че препускаха и през времето право към шестнайсети век. Наложи се Зевс да използва всичката си сила и мощ, та да ги изтегли. Щеше да е по-лесно, ако ги бе пренесъл наведнъж през времето и пространството, но конете щяха много да се наплашат.
Дълго преди да пристигнат монголите, паниката вече беше заляла местното население. Навсякъде само за това се приказваше — монголите идат!
Цели фамилии яхваха конете или магаретата, или пък се товареха на волски каручки. Огромното мнозинство метна, каквото можа на гръб и утече в търсене на място, където да се спаси, далече от преследвачите — тез плосколики дяволи с тесни черни мустачки. Някои така се засилиха, че стигнаха чак до Милано. Други — до Равена. Но повечето бяха тръгнали право към Венеция. За този град се твърдеше, че бил сигурен — тъй като се намирал сред блата и лагуни, едва ли можел да бъде нападнат.
ГЛАВА 6
Монголите идеха. Бяха предприети изключителни мерки, за да се предпази Венеция. Дожът свика специална сесия на Съвета и направи някои предложения. Договориха се да прекъснат достъпа по главните мостове, които водеха право към града. После венецианците щяха да нахлуят по околните брегове и да конфискуват всички лодки, в които се побират по десет или повече войници. После щяха да откарат тези лодки в самия град или да ги потопят, ако се окажат твърде тежки.
Проблемите със защитата се усложниха и от сериозния недостиг на провизии. Обикновено потокът с хранителни стоки течеше непрекъснато — всеки ден в пристанищата на Венеция пристигаха кораби от цяла югоизточна Европа и от Близкия изток. Но бурите напоследък бяха подлудили Средиземноморието и морската търговия бе западнала. Градът вече беше минал на тънки дажби, а положението обещаваше да стане и по-лошо.
И друга заплаха бе надвиснала над венецианците — заплахата от масови пожари. Хората се опитваха да поддържат домовете си топли и сухи, но често не внимаваха, докато си палеха печките. Броят на опустошителните пожари в града бе нараснал неимоверно — досега такова нещо никой никога не беше виждал. Неизбежно плъзна и слухът, че вражи агенти ги палят нарочно. На гражданите бе наредено внимателно да следят всеки непознат и през цялото време да са нащрек за присъствието на шпиони сред самите тях.
Дъждът се лееше като непрекъснато бърборене — все едно подгизналите богове на ветровете си приказваха, а хлопащите рамки на прозорците бяха техните езици. Капчиците капеха от первази, от корнизи и въобще от де що има ръб. Вятърът докарваше отнейде още дъжд и дробеше едрите капки на ситно.