Работилницата на дявола

„Среднощна мисия“ се намираше на Пета улица, на една пресечка от Уилшър. Крис намери свободно място за паркиране срещу църквата на Армията на спасението, включи скъпата алармена система на линкълна, после тръгна по улицата и влезе в Мисията, където преди две години бе прекарал много нощи на твърдо легло, измъчван от пиянство и кошмари.

— Тук ли е Кланси? — обърна се той към стареца, който метеше помещението.

Двамата не се познаваха, но веднага разбраха, че са сродни души, стигнали до дъното и останали доволни да почиват там.

— Горе в трапезарията е. В момента тук е пълно и имаме списък с чакащи.

Крис не каза нищо и се качи на втория етаж на сградата в испански стил. Там имаше голяма трапезария, пълна с дървени маси и метални столове.

Кланси бе с гръб към него. Беше шейсетгодишен, но движенията му бяха енергични.

Навремето Кланси Блек беше легенда на боксовия ринг. Наричаха го „Черната атака“. Безскрупулните организатори на боксови мачове го бяха използвали като вещ за еднократна употреба. Той обаче имаше лъвско сърце и през шейсетте години се боксира за титлата в средна категория, но противникът го разкървави и мачът бе прекратен. Когато кариерата му свърши, останаха само спомените и алкохолът. Кланси стана клиент на Мисията и повръщаше кръв от кръвоизливи в хранопровода заедно с другите пияници в уличката зад сградата. И тогава с Кланси Блек се случи чудо. По време на пиянски унес му се яви видение. „При мен дойде Господ Иисус и ме изпълни с величието Си“ — със страхопочитание прошепна Кланси. И оттогава той реши да се посвети на висше призвание, на висшата сила. Тази случка го накара да престане да пие, изпълни го със святост, спаси живота му и му даде бъдеще. Господ се всели в Кланси, който стана шеф на „Среднощна мисия“. Той беше единственият, който бе накарал Крис да се откаже от алкохола, макар и за малко. Преди три години Крис издържа без пиене трийсет дни, после не устоя и засрамен избяга, за да пътува по товарните влакове.

— Може да я използваш, Дани — тъкмо казваше Кланси на готвача. Двамата гледаха датата на консерва говеждо месо. — Сложи я в яхнията утре. Със сигурност ще е по-добре да ядат това, отколкото боклуците в кофите за смет, където са пикали плъхове.

Плешивата глава на Кланси лъщеше от топлината и яркото неоново осветление. Той се обърна, видя Крис и леко изкривеното му от бокса лице разцъфна в усмивка.

— Сигурно си обрал някоя банка, за да си купиш тези мокасини — рече Кланси.

— Как си? — попита Крис.

Чувстваше се неудобно и се срамуваше. Главата му беше замаяна. Винаги започваше така с Кланси. Искаше да му достави удоволствие и да бъде откровен с него. Крис съзнаваше как изглежда и Кланси сигурно забелязваше разширените капиляри на зачервеното му от алкохола лице.

— Реджи Безразсъдния и Джак Алабама ми казаха, че обикаляш с товарни вагони великите Съединени щати.

— Трябва да говоря с теб, Кланси.