Работилницата на дявола
- Автор: Канел Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Работилницата на дявола». Краткое содержание книги:
Стивън Канел е автор на бестселърите „Храна за акули“, „Мошеникът“ и „Да яхнеш змията“.
Той работи в Холивуд, където е сценарист на популярни телевизионни сериали.
Сержант Уотс бе намерил количка и пред зала В командосите спряха, сложиха си високоефективни филтрови маски за пречистване на въздуха и извадиха от раниците си картечни пистолети.
Нино Десилва отвори вратата с ритник.
— Какво става, по дяволите? — извика доктор Уелш.
— Сложете тялото в този чувал! — заповяда Нино. Доктор Уелш се втрещи.
— Тук правим аутопсия. Какви ги вършите? Този човек е мъртъв.
Уендъл Кини обаче знаеше точно какво търсят командосите.
Нино Десилва се приближи до доктор Уелш и го удари в устата с приклада на картечния си пистолет. Докторът падна като отсечено дърво. Маската му се обагри в кръв.
Неизвестно поради каква причина на Гари Айвърсън му хрумна да изтръгне оръжието на мъжа, намиращ се най-близо до него. Никога през живота си не бе участвал в схватки и сражения и беше последният човек, който би могъл да стане герой, но въоръженият мъж пред него не му обръщаше внимание, а картечният пистолет висеше на дясното му рамо…
Без да знае защо и дори без да пресметне риска, Гари посегна към оръжието. Командосът усети движението зад гърба си, светкавично се обърна, сграбчи Айвърсън за ръката и го блъсна към масата за аутопсии и разрязаното тяло на Майкъл Бразил. Гари вдигна ръце, за да се предпази от удара, но едно от ребрата на Майк мина през гумената ръкавица на дясната му ръка и го поряза. Айвърсън изкрещя от болка. Към него се насочиха четири картечни пистолета. Той беше на секунди от смъртта.
— Съжалявам… Съжалявам… моля ви — захленчи Гари. — Не ме убивайте.
— Сложете трупа в чувала! — извика Нино.
Командосите взеха сърцето на Майк, което вече беше сложено в контейнер, надянаха дебели гумени ръкавици, напъхаха тялото в стерилния чувал с цип, който бяха донесли, и го хвърлиха на количката.
Нино Десилва изтръгна телефона от стената и се обърна към хората си.
— Един от нас ще пази пет минути пред тази врата. И ако някой си покаже навън главата, ще му я пръсне.
Гари стоеше и гледаше раната на ръката си, от която течеше кръв. Доктор Уелш беше в съзнание, но устата му още кървеше. Тримата гледаха часовника на стената и мълчаха.
Минаха три минути и търпението на доктор Уелш започна да се изчерпва. Той стана от пода и излезе от залата за аутопсии. Един по един и останалите се изнизаха след него. Уендъл Кини остана последен. Огледа се, видя, че скалпелът на доктор Уелш е на пода, взе го, внимателно го пусна в един найлонов плик и го запечата. Пъхна го в джоба си и излезе.
В коридора имаше само една медицинска сестра — беше завързана за един стол. Доктор Уелш сряза пластмасовите белезници и я освободи, после се обади в полицията.
Гари Айвърсън отиде при Бъди Бразил.
— Свърши ли? — попита Бъди. — Майк ще изглежда ли добре? Защото искам хубава церемония. Равинът каза, че тялото трябва да бъде погребано до двайсет и четири часа.
— Да се махаме оттук, по дяволите! — изсъска Гари и се качи в асансьора.
— Разбраха ли какво го е убило? Знаят ли защо е умрял?
— Да се махаме! — повтори Гари, дръпна го в асансьора и натисна копчето за партера.
Бъди видя кръвта, която капеше от дланта на Айвърсън и се стичаше по пръстите му, и попита:
— Какво ти е на ръката, по дяволите?
21. Не предавай миещия мечок
Изи, керамичният миещ мечок, беше строшен на пода най-малко на петдесет парчета. Стейси коленичи и започна да ги събира.
— По дяволите! Как е станало това?
Крис Кънингам стоеше зад нея.
— Може да е от земетресението. Онзи ден е имало земетресение от четвърта степен — каза той.
Стейси не бе чувала за това, защото по това време беше в Бадуотър. Изведнъж, докато гледаше счупения Изи, от очите й бликнаха сълзи. Тя внимателно събра парчетата и ги сложи на масата в трапезарията.
Крис погледна строшената фигурка и сълзите, стичащи се по лицето на Стейси, и каза:
— Събери и малките парчета. Ще го залепя, ако имаш лепило.
— Не е необходимо — каза тя, после неочаквано промени решението си. — Имам лепило за обувки.
— Донеси го. Когато бях ученик, лепях всички счупени чинии и вази вкъщи. Имам опит.