Работилницата на дявола
- Автор: Канел Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Работилницата на дявола». Краткое содержание книги:
Стивън Канел е автор на бестселърите „Храна за акули“, „Мошеникът“ и „Да яхнеш змията“.
Той работи в Холивуд, където е сценарист на популярни телевизионни сериали.
— По-добре отиди да присъстваш на аутопсията в Санта Моника. Направиха ни голяма услуга, като я насрочиха за неделя вечерта. — Тя погледна часовника си. Беше осем и петнайсет. — После ще взема такси, ще оставя Крис и ще се срещнем у нас към единайсет.
Уендъл се поколеба, но Стейси му направи знак да тръгва. Искаше да разговаря с Крис Кънингам и смяташе, че ще научи повече от него, ако бъдат сами.
Уендъл й изпрати въздушна целувка и потегли. Стейси и Крис влязоха в ресторанта и седнаха на маса до един от прозорците, откъдето се виждаше паркингът.
— Господи, това място е много официално — каза Крис. — Хайде да отидем в някой бар.
— Поръчай си каквото искаш — каза Стейси, без да обръща внимание на думите му. Сервитьорката им даде менюто и се отдалечи. — Ти и Майк свършихте добра работа в двора. Аз черпя.
— Защо си направи труда да ме издириш? — Сините му очи изпитателно се вторачиха в нея. Той явно бе изгубил вярата си в човешките същества. — Ще ми кажеш ли за какво всъщност става въпрос?
— Имаш право. Наистина изминах дълъг път, за да те намеря — призна Стейси, бръкна в чантата си и извади проявените снимки, които бе направила край Ванишинг Лейк. — Познаваш ли този човек?
И посочи снимката на Фанън Кинкейд, направена след като той бе застрелял двамата войници на бейзболното игрище.
— Повечето от хората му имаха инициалите ПТВА, татуирани на ръцете — добави тя.
Крис дълго гледа снимката, пресмятайки риска, преди да отговори. Това беше същият човек, когото бе видял да застрелва двама войници. Когато Стейси спомена за татуировките, той изведнъж се сети кой е този мъж.
Бе чувал разни истории за него около огъня в биваците за скитници.
— ПТВА означава Пътници по товарните влакове на Америка — каза той. — Мисля, че името му е Фанън Кинкейд. Предвожда някаква църква, проповядваща превъзходство на бялата раса. Пътува по товарните влакове, за да се крие от властите. Убивал е скитници само защото са били в един и същи влак. Казват така: ако видиш смахнат фанатик със сребристобели коси, плюй си на петите и бягай.
— Страхотно. Декстър Демил е с него. Един Господ знае какво може да означава това.
— Кой е Декстър Демил?
— Той е единствената причина да тръгна да те търся. Трябва да отидеш в болница. Аз ще уредя този въпрос, но трябва незабавно да те прегледат.
— Защо?
— Майк Холивуд не е умрял от прекършване на ларинкса.
— Кой казва, че ларинксът му е бил прекършен?
— Ти, Казал си го на Роско Мос в Бадуотър.
— Господи, ти си ходила навсякъде!
— Роско Мос е изпратил тялото на Майк на някакво място, наречено Гъвърнмънт Кемп, и там са го прегледали. Лекарят казал, че на гърлото на Майк му няма нищо. Не това го е убило.
Крис се поколеба, сетне въздъхна.
— Мислех, че съм го убил аз.
— Не си ти, а нещо друго.
Сервитьорката се приближи до тях и те си поръчаха хамбургери и ванилови шейкове. Крис отново погледна Стейси.
— Това все още не обяснява защо искаш да отида в болница.
Тя се вторачи в него и реши, че най-добрият начин да го накара да й помогне е като бъде откровена с него. Въпреки алкохолизма си, той все пак бе завършил колеж и бе награден със Сребърна звезда за храброст. Стейси се надяваше, че истината ще го мотивира.
— Мисля, че Майк е умрял, защото е бил заразен с нов вид биологично оръжие, разработено от Декстър Демил — отговори тя и му разказа за програмата във Форт Детрик, за адмирал Зол, за работата на Декстър Демил в затвора на Ванишинг Лейк и за заболяването, причинено от приона. — Демил създава протеини убийци, които атакуват мозъчния център, контролиращ настроенията. Прионът предизвиква гняв и унищожава средния мозък, който контролира преглъщането и другите рефлекси. Във финалния стадий има пристъпи на насилие.
— Точно това се случи с Майк — тихо каза Крис.
— Заразата е била пренесена от комари. Мисля, че Майк е бил ухапан от комар, изпуснат от лабораторията в затвора край Ванишинг Лейк. Има вероятност и ти да си ухапан.
— Но не трябваше ли вече да проявявам симптомите? Майк почина преди два дни.
— Може би в организма ти има антитела, които забавят процеса. Вероятно имаш някаква имунна защита или си станал само преносител, без самият ти да показваш симптоми. Ако е така, кръвта ти може да е безценна, за да ни помогне да разработим защитни тела.
Сервитьорката донесе хамбургерите и ваниловите шейкове и се отдалечи. През тези няколко секунди Крис сякаш леко се промени. Той изправи рамене, вдигна брадичка и в сините му очи блесна гняв.
— Дъщеря ми Кениди почина от нещо, с което се заразих по време на войната в Персийския залив. Аз бях преносителят. Не се разболях, но Кениди се роди с множество… — Той млъкна и пое дълбоко дъх. — Тумори. Стотици. Растяха в нея и накрая я убиха.