Работилницата на дявола
- Автор: Канел Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Работилницата на дявола». Краткое содержание книги:
Стивън Канел е автор на бестселърите „Храна за акули“, „Мошеникът“ и „Да яхнеш змията“.
Той работи в Холивуд, където е сценарист на популярни телевизионни сериали.
— Искам да ми кажеш кой уби момиченцето ти.
— Адмирал Зол. Прочетох няколко статии. Той ръководи програмата във Форт Детрик. Оглавявал е специален проект на Пентагона, когато са правили експерименти в затвора в Хънтсвил през осемдесетте години.
— Как изглежда този тип?
— Не знам. Не съм го виждал.
— Нищо. Помъчи се да си го представиш и да го опишеш.
— Той е… едър.
— Едър. Да. Трябва да е такъв. Друго?
— Има черна коса и черни, зли очи.
— Да, той е. Същият. Черни, зли очи като на дявола. Да, добре го описа.
— И… не му пука за хората.
— Никога не му е пукало, Крис. Гадно копеле.
— Той… — Крис млъкна и наведе глава. — Всички в Залива казваха, че съм герой. По дяволите, аз само се опитвах да остана жив. Бих избягал от частта си, но не знаех къде се намирам и накъде да тръгна.
— Не ни пука. за теб, Крис. Вече не. Ние служим на отмъщението. Разкажи ми още за адмирал Зол.
— Не го е грижа, че биологичното му оръжие е убило момиченцето ми. И че съсипа живота ми.
— Да ти го начукам. Не ми пука за теб. Тук не става дума за теб. Не искам да слушам как са те прецакали. Престани да оплакваш горкия Крис Кънингам. Отмъщението трябва да е насочено към определена цел. Навън, не навътре. Това е висшата сила. Ти трябва да служиш на нея, а не тя на теб.
— Той… я уби и не му пука. Интересуват го само парите и властта.
— И кой ще види сметката на този гаден кучи син?
— Аз — тихо и неубедено каза Крис.
— Отиди да отмъстиш, Крис. Мисли само за това. Но изпиеш ли и глътка алкохол, онова копеле ще разбере и ще победи. Отмъщението е твоята сила, но онзи гадняр вижда всичко. Той ще разбере, ако се провалиш, затова недей да пиеш. И ще сразиш този лайнар.
Крис кимна. Кланси пъхна в ръката му четирийсет долара.
— Ето малко пари и телефонния ми номер. Не се прибирай вкъщи, синко. Не отивай в къщата на баща си. Не знам защо, но голяма част от негативните ти чувства е там. Когато си в онази къща, ти се вглъбяваш в себе си и започваш да се самосъжаляваш. Пиеш. Трябва да се съсредоточиш само върху висшата си сила. Не мисли за нищо друго.
— Благодаря, Кланси.
Черната атака кимна и го гледа, докато колата потегли.
Крис не знаеше къде да отиде. Не вярваше никому. Кара безцелно няколко часа. Много му се искаше да пийне нещо, но прогони това желание и се замисли за Кениди. Горката, безпомощна Кениди. Крис не си позволяваше да мисли за своята болка, а се съсредоточи само върху нейната. Той щеше да търси отмъщение заради момиченцето си. На няколко пъти преглътна, когато видя барове. Единият имаше неонова реклама, изобразяваща чаша, която се пълнеше с кехлибарено питие. Крис я наблюдава да се пълни двайсет пъти. Едва не влезе, но положи усилия и отново насочи мислите си към Кениди. „Прегърни ме, татко. Много ме боли.“ Той настъпи педала за газта и колата се стрелна по улицата.
В полунощ Крис се озова пред апартамента на Стейси. Потропа и дълго чака. Накрая Стейси открехна вратата и попита:
— Къде беше? Обадих се у вас…
— Трябваше… да се срещна с един приятел.
Двамата се вторачиха един в друг. На Стейси й се стори, че Крис изглежда променен — по-слаб и още по-болнав и уязвим.
— Знам, че не се познаваме добре — тихо каза той, — но не мога да се прибера вкъщи. Това е дълга история. Може ли да спя тук?
Стейси се поколеба.
— Реших да ти помогна да разобличиш адмирал Зол — добави Крис. — Искам да го накажа заради онова, което направи на Кениди.
Стейси махна веригата от вратата и го пусна да влезе.
24. Изстрели в имението, където всички са добре
Той носеше три хляба — пшеничен, пълнозърнен и черен, с цвят на шоколад. Разбира се, Бъди беше на диета без въглехидрати и консумирането на хляб му беше строго забранено.
Синът му Майк вървеше до него. Отиваха в новата си къща. Търговецът на недвижими имоти се появи като по магия, отвори вратата и изчезна. Двамата влязоха сами. Къщата нямаше двор и изкусно се крепеше между стените на дълбок каньон. Подът на всекидневната представляваше метална решетка, кацнала на хиляди стъпки над долината. Бъди и Майкъл вървяха по решетката и някак съумяваха да не паднат в дупките, но ефектът беше озадачаващ. Под тях се простираше бездна, докъдето стигаше погледът. Имаше и басейн, направен от същите метални решетки, но празен.
— Не се притеснявай, татко. Има много неща за ремонт, но двамата ще се справим. Щом сложим мебели и паркет, ще стане страхотно.