Работилницата на дявола
- Автор: Канел Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Работилницата на дявола». Краткое содержание книги:
Стивън Канел е автор на бестселърите „Храна за акули“, „Мошеникът“ и „Да яхнеш змията“.
Той работи в Холивуд, където е сценарист на популярни телевизионни сериали.
— Ела да пием кафе.
Двамата напълниха чашите си и отидоха в трапезарията. Минаваше два часът и в Мисията беше необичайно тихо. Крис си спомни, че алкохолиците изпадаха в унес в десет вечерта. Кланси седна срещу него и зачака.
— Трябва да се излекувам — каза Крис.
— Да, несъмнено.
— Но как? Непрекъснато си повтарям, че съм приключил с пиенето, но се самозалъгвам.
— Вече ти казах, че трябва да намериш висша сила, чудо.
— Откакто Кениди почина, не мога да се обърна към Бога. Преди това вярвах, но сега… — Крис наведе глава. — Знам, че ти си се справил по този начин, Кланси. Но аз се съмнявам дали ще мога да го сторя. Има неща, с които не мога да се примиря.
— Питаш се що за задник е тоя Господ, който ти отне момиченцето и я накара да страда толкова много, нали?
Крис не помръдна и не каза нищо, но Кланси видя потвърждението в очите му.
— Да. Понякога е така. Вярата в Бога не винаги помага — ухили се Кланси.
Крис не се сдържа и също се усмихна.
— Мисля, че хората, които създадоха този проблем на мен и на Кениди, са във Форт Детрик, Мериланд, в една тайна лаборатория, наречена Дяволската работилница. Те са и в покровителствена от ЦРУ компания на име „Лаборатории Мерк“. Може би Съединените щати са доставяли биологични оръжия на Ирак. Вероятно ние сме създали синдрома от Персийския залив. За пръв път са го изпробвали тук, през осемдесетте години.
Кланси го погледна и попита:
— Е, и?
— Искам да ги спра, Кланси. Да ги разоблича и да им отмъстя заради Кениди, Лора и себе си. Това е първото нещо в безсмисления ми живот, за което ми пука.
— Ами направи го тогава.
— Не мога. Не мога да спра да пия. Опитвам се, но започвам да треперя и изпадам в делириум тременс. И нарушавам обещанието си.
— От пет години тук всеки ден виждам хора, които се опитват да намерят отговора. Те търсят висшата сила в Господ, но не могат да я намерят. И знаеш ли защо? Защото са зависими от алкохола. Повечето ми клиенти биха изпили огромни количества само за три дни. И ти, и те не знаете какво е умереност. И така, когато не може да намери висша сила, човек продължава да пие. Един ден някой друг идва тук и е обул обувките му. Казва ми, че онзи, другият тип, е умрял в кашон, без да има към кого да отправи молитвите си, и аз разбирам, че това е защото не е намерил своето чудо. Ти трябва да имаш висша сила, Лъки. Ние, които сме обсебени от алкохола, не можем да го направим сами.
— Защо?
— Всеки може да спре да пие за известно време. Виждал съм мъже, които не пият цяла седмица, и съпругите им престават да им крещят, но това е временно. Желанието остава. А желанието е физическа алергия, съчетана с психическа обсебеност. Това е опасна и трудно преодолима комбинация, затова трябва да имаш висша сила, нещо, което да те крепи и да ти дава сили, когато решителността ти отслабне.
— Но не и Господ. Чувствам се лицемер, когато се моля. Трябва да намеря пътя към Него, когато съм готов. Когато не съм толкова…
— Нервен — довърши мисълта му Кланси. Крис не каза нищо.
— Ако не можеш да паднеш на колене пред Бога, тогава намери висша сила в отмъщението. Ти искаш да издириш типовете, които са направили онези химични вещества, нали? Тогава отиди и ги намери. Превърни отмъщението в своя висша сила. По дяволите, Крис, всичко помага, стига да означава достатъчно много за теб. Пари, омраза, любов, дори жени. Трябва само да го искаш силно и да си готов да служиш на нещо по-голямо от себе си.
Крис дълго го гледа и накрая кимна.
— Познавам хора, които пет години се молиха на Бога, за да не пият трийсет дни. — Кланси хвана ръката на Крис. — Трябва да го правиш секунда след секунда. Ти стъпваш по под, който може да не те издържи, и всеки ден на въздържание е само обикновен ден и нищо повече.
— Как да се справя с пристъпите на делириум тременс? Не мога да ги преодолея.
— Трябва да ги преодолееш, синко. Ще се стегнеш и ще го направиш. За това няма лек. Организмът ти се е скапал. Излизането от това състояние не е нито приятно, нито лесно. И после няма да пиеш, докато търсиш отмъщение за смъртта на дъщеря си. Това е твоята висша сила.
— Ще бъдеш ли до мен, Кланси? Да ме пазиш да не се предам на слабостта?
— Това ми е работата, Крис. Така служа на моята висша сила.
Лъки се качи на горния етаж, легна в леглото на Кланси и се запита колко време ще мине, докато започнат халюцинациите.
23. Висшата сила
Буболечките започнаха да пълзят по тялото му на сутринта, докато си приготвяше закуска. Беше десет часът и той пържеше яйца и поглеждаше неспокойните дрипави хора, изпълнили трапезарията. Лицата им приличаха на избелели пластмасови маски, показващи празнотата в душите им. Неколцина от тях, с които бяха пили заедно през годините, му кимнаха и се отдалечиха. Не се зарадваха, като го видяха, нито бяха щастливи, че се е върнал. Просто минаха покрай него, тътрейки крака, и тръгнаха да търсят хубави места на тротоара, където да стоплят кръвта си на слънцето, досущ пустинни влечуги.