Превъзходството на Борн
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Серия: Jason Bourne #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кристиян Георгиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Превъзходството на Борн». Краткое содержание книги:
Вашингтон, Лондон, Пекин — терор залива света: вицепремиерът на Китай е екзекутиран брутално от легендарния убиец. Държавни глави, тайпани, босове на престъпния свят — всички са изправени пред ужасни въпроси: С каква цел се е завърнал Борн? Кой му плаща? Кой е следващият в смъртоносния му списък?…
Жената се облегна на стената, като поглеждаше ту парите, ту лицето на Борн.
— Ако ме лъжеш…
— Защо да те лъжа? Господаря иска да ме види, сама знаеш. Трябваше да ме заведеш при него. Той ми каза да се облека така, да се държа по този начин, да те намеря и да наблюдавам хората му. Откъде бих знаел за теб, ако не от него?
— От пазара горе. Трябваше да се видиш с някого.
— Не съм ходил там. Дойдох направо тук. — Джейсън отдели няколко банкноти. — И двамата работим за Господаря. Той нареди да вземеш тези пари и да си вървиш, но не бива да излизаш на улицата горе. — Сетне й подаде парите.
— Господаря е щедър — възкликна проститутката и се пресегна да вземе банкнотите.
— Коя е къщата? — попита Борн и дръпна парите назад. — И на кой етаж? Господаря не знаеше.
— Ето там — отвърна жената и посочи сградата. — Третият вход, вторият етаж. Парите.
— А сега кажи на кого плаща онзи. Бързо!
— Има трима души на пазара. Една търговка на змии, стар измамник, който продава крадени златни верижки, и един, дето продава пържена риба и месо.
— И това са всички?
— Да, нали ти казах.
— Господаря е прав, наистина го мамят. Ще ти бъде благодарен. — Борн отдели една банкнота. — Но аз държа да бъда справедлив. Освен онзи с радиостанцията колко още работят за помощника на Господаря?
— Още трима, и те с радиостанции — отвърна проститутката, приковала очи в парите.
— Ето, вземи ги и си върви. Тръгни нататък и не излизай на горната улица.
Жената сграбчи банкнотите и хукна по алеята; скоро изчезна в мрака. Борн я наблюдава, докато се скри, после се обърна и бързо тръгна към каменните стълби. Щом се изкачи на улицата горе, отново зае прегърбената стойка. Трима пазачи и шефът им. Трябваше да си свърши работата бързо. Беше девет и трийсет и шест.
Откри първият да разговаря възбудено с търговеца на риба. Пазачът правеше резки жестове, а събеседникът му само поклащаше отрицателно глава. Борн си избра един набит мъж, застанал близо до пазача; втурна се напред и блъсна нищо неподозиращият зяпач в човека с радиостанцията. При тая мимолетна суматоха Джейсън дръпна настрани объркания пазач и с все сила запрати юмрука си във врата му, а когато онзи политна да пада, го подхвана и му нанесе саблен удар в тила. Потътри изпадналия в безсъзнание човек по тротоара, като се извиняваше на китайски пред тълпата заради пийналия си приятел. Запокити го пред останките от една витрина, взе му радиото и го стъпка.
При втория човек на Господаря не беше нужна подобна тактика. Той стоеше сам встрани от тълпата и крещеше нещо в предавателя си. Жалката фигура на Борн очевидно не представляваше заплаха за него. Пазачът го взе за просяк поради протегнатата му ръка и го отпрати с жест; той се оказа и последният му, защото Борн сграбчи китката му, изви я и счупи ръката на мъжа. Четиринайсет секунди по-късно вторият пазач на Господаря лежеше до купчина смет, в която бе запратен счупеният му предавател.
Третият пазач разговаряше с търговката на змии. Борн със задоволство установи, че тя също не спираше да поклаща отрицателно глава; що се отнасяше до подкупите, в Уолд Сити умееха да бъдат лоялни. Човекът измъкна предавателя си, но така и не успя да го използва. Джейсън се затича към него, грабна една стара беззъба кобра от сергията и завря плоската й глава в лицето му. Ужасеният крясък беше точно реакцията, нужна на Джейсън Борн. Той не се поколеба да стовари по стегнатото гърло точно премерен удар. Сетне отново с поредните извинения извлече жертвата си през тълпата до бетонната пътечка встрани. Приближи портативната радиостанция до ухото си: връзка нямаше. Беше девет и четирийсет. Оставаше само помощникът на Господаря.
Дребният китаец в скъпия костюм и лъснатите обувки като луд се щураше насам-натам в опит да открие хората си и гнусливо избягваше да се допира до зяпачите, струпани около сергиите. Ниският ръст му пречеше да вижда добре. Борн изчака да разбере накъде ще се насочи, изпревари го тичешком, след това рязко се обърна и силно го удари с юмрук в стомаха. Китаецът се преви на две, а Джейсън го хвана през кръста и го занесе до тротоара, където двама мъже си подаваха бутилка ракия и поред отпиваха от нея. Стовари го помежду им — най-сигурният начин банковият чиновник да остане в несвяст още дълго време. Дори в алкохолното си опиянение двамината щяха да се погрижат за това: имаше джобове за пребъркване, обувки за сваляне… Девет и четирийсет и три.
Борн изостави прегърбената стойка. Втурна се през улицата и отново слезе по стъпалата до алеята. Стигна до входа, третия отдясно. Извади пистолета, купен от търговеца на оръжие в Монкок. Изкачи тихо и предпазливо стълбите до втория етаж. Пред вратата спря и със силен ритник строши тънкото дърво. Скочи в стаята и приклекна, протегнал напред оръжието си.