Убийците на Сет
- Автор: Догерти Пол
- Серия: the egyptian mysteries #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Бояджиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийците на Сет». Краткое содержание книги:
Това е само част от динамичния сюжет на „Убийците на Сет“ — четвъртата книга от поредицата „Египетски загадки“ на британеца Пол Дохърти. В нея е възкресен един от най-интересните периоди от хилядолетната история на Древен Египет — зората на Новото царство, когато на трона на фараона се възкачва жена. Първите три книги — „Маската на Ра“, „Храмът на Хор“ и „Жертвите на Анубис“, се радват на голям интерес и широка читателска популярност.
В „Убийците на Сет“ постоянният герой — съдията Амеротке, съвместява ролите на детектив, законодател и екзекутор. Четвъртото му приключение е изпълнено с най-много трупове, а разследването е поставено на сериозно изпитание сред пустинните пясъци. Досущ като класиката на историческото криминале — „Китайски загадки“ на Робърт ван Хюлик, „Египетски загадки“ на Дохърти предлагат заплетена интрига, добре балансирана с конкретни познавателни елементи из историята, литературата и бита на тази вълнуваща древна цивилизация.
— Генерал Руах! Генерал Руах!
А може би генералът бе излязъл от павилиона? Слугата се разпореди да претърсят наоколо. Останалите се втурнаха, надявайки се, че пожарът е станал случайно, а господарят им не е бил вътре. Възцариха се пълно объркване и хаос. Някои от мъжете гледаха безпомощно, други продължиха да търсят, но напразно. Неколцина се втурнаха обратно към плоскодънните лодки, за да съобщят на останалите в къщата за поразилото ги бедствие. Но личният слуга на Руах остана. Опита се да подреди верига за вода от езерото, но и това не помогна. Големият пожар започна да отслабва. От красивия павилион не бе останало нищо, с изключение на каменните стъпала и основата. Слугата вече знаеше, че господарят му е загинал вътре.
— Каква ужасна смърт! — тихо рече той.
Липсваше труп: нямаше да има нито добре организирано пищно погребение, нито подготовка за последното пътуване на генерала в Подземния свят. Слугата прихлупи лице в длани и заплака неудържимо, докато беснеещият допреди малко огън, останал без материал за унищожаване, трепна за последно и изчезна.
Амеротке се намираше в стаята си за писмена работа, когато пристигна ужасната вест. С Валу си бяха тръгнали от Дома на милион години в ранните часове. Двамата се съгласиха, че съдът не може да поднови работата си до идния ден. Когато вестоносецът описа случилото с генерал Руах, Амеротке не се изненада, че предположенията му и този път се бяха оправдали. Сетянинът бе нанесъл поредния си удар и нямаше да спре, докато не решеше, че жаждата му за мъст е задоволена.
Съдията и Шуфой пристигнаха в имението на Руах и завариха пълна суматоха. Един лекар бе дал силни успокоителни на вдовицата на генерала, а двете му дъщери и синът му се прегръщаха разплакани в преддверието. Слугите се щураха насам-натам. Асурал, пристигнал по нареждане на Амеротке, заяви:
— Абсолютна мистерия! — и поведе съдията към брега на езерото. — Пълна загадка!
— Да вървим. Хайде с мен, Шуфой. Асурал, управлявал ли си плоскодънка, а?
Тримата се качиха. Лодката се залюля опасно от борд на борд, но началникът на храмовата полиция умело я оттласна и я поведе през езерото. Когато стигнаха до острова, миризмата на изгоряло беше много силна. Прислужниците сновяха наоколо и разговаряха тихо помежду си. Павилионът бе унищожен напълно. Повечето греди бяха паднали вътре, а някои от тях все още светлееха в издигащия се дим. Слугите се опитваха да ги разделят една от друга, отстъпвайки боязливо пред сипещите се искри, докато виещият се дим не ги принуждаваше да захвърлят прътите заради душещата ги кашлица.
— Търсят онова, което е останало от трупа на Руах — каза Асурал.
— Сигурен ли си, че е умрял вътре? — попита го Амеротке.
— Не откриха нищо отвън.
Амеротке се усмихна мрачно. Намокри устата и лицето си с вода от една кана и приспособи част от ленения си шал за маска, след което изкачи стъпалата. Огънят очевидно е бил много силен, тъй като от павилиона не бе останало нищо, освен овъглена пепел. Асурал повика слугата на Руах. Мъжът продължаваше да хлипа. Очите му бяха подути и силно зачервени, а приказките — несвързани, но след един-два внимателно зададени въпроса Амеротке вече разполагаше с пълна картина на случилото се.
— Убийство е, нали? — изхленчи мъжът.
— Така мисля — отговори съдията. — Ако съм те разбрал правилно, пожарът е започнал почти веднага след като генералът е влязъл в павилиона. Което означава, че е бил убит непосредствено преди това. Толкова силен пожар е бил запален умишлено…
— Как е възможно? — запита Асурал.
Амеротке се обърна към пушещите останки.
— Островът е охраняван от брега — обясни той. — Убиецът вече е бил тук, когато е пристигнал Руах. Сигурно се е прехвърлил през градинската стена и е доплувал. Единият ми син може да го направи с лекота. Да не говорим, че става дума за зрял мъж и обучен войник.
— А как е избягал? — попита Асурал.
— Огледай се и ми кажи дали можеш да различиш някой слуга от останалите?
Асурал се съгласи. Всички прислужници бяха облечени в обикновени бели туники с червен кант, които падаха малко под коленете им.
— Представи си цялата суматоха — продължи Амеротке. — Павилионът пламти. Генерал Руах е изчезнал. Част от слугите се опитват да загасят пламъците, други търсят генерала…