Сребърни реки

— Какво предлагаш? — попита Ентрери.

— Да се съюзим! — незабавно отвърна магьосникът.

— Но аз вече получих информацията, от която се нуждаех — изсмя се убиецът. — Какво повече мога да спечеля, ако се съюзя с теб?

— Силата ми може да те пренесе при тях и да ти помогне да ги победиш. Четиримата са опасни противници. Мисля, че един съюз ще бъде от полза и за двама ни.

— Аз и ти да тръгнем след тях? Та ти ставаш само да се ровиш в книгите, магьоснико!

Дендибар хвърли изпепеляващ поглед на дръзкия убиец.

— Уверявам те, че мога да отида, където си поискам много по-бързо, отколкото предполагаш! — изръмжа той, ала гневът му бързо се изпари — работата, която искаше да свърши, бе много по-важна. — Само че аз нямам намерение да тръгвам с теб. Сидни ще отиде вместо мен, а войникът Йердан ще я придружи.

Идеята да пътува с лусканския войник изобщо не му се понрави, но Ентрери не каза нищо. Да тръгне на лов заедно с Домовата кула на Лускан може би щеше да се окаже не само интересно, но и полезно, и той прие условията.

— Ами тя? — рече Сидни и посочи Кати-Бри.

— Тя идва с мен! — отсече Ентрери.

— Ама разбира се! — съгласи се Дендибар. — Би било жалко да похабим една толкова ценна заложница!

— Ще бъдем трима срещу петима — не отстъпваше Сидни. — Ако нещата не потръгнат така, както очакваме, това момиче може да се окаже нашата гибел.

— Тя идва с мен!

Дендибар вече бе успял да измисли решение и на този проблем. Странна усмивка разкриви устните му.

— Вземете Бок с вас! — каза той на Сидни и развеселено се разсмя.

Лицето на Сидни помръкна, сякаш думите на Дендибар й бяха отнели удоволствието от преследването.

Ентрери не бе сигурен дали това ново развитие на нещата му харесва или не.

Магьосникът усети притеснението на убиеца и даде знак на Сидни да го последва в другия край на стаята, където имаше една малка ниша, отделена със завеси.

— Бок! — тихичко го повика младата жена и гласът й потрепери.

Съществото излезе иззад завесите. Високо поне два метра и половина и с рамене широки повече от метър, чудовището сковано пристъпи напред и застана до Сидни. Приличаше на огромен човек и наистина, Дендибар бе използвал именно човешки части, за да го направи. Бок, обаче, беше по-висок и по-едър от който и да било човек. Всъщност, по ръст той приличаше много повече на великан, а силата, която Дендибар му бе вдъхнал по магически път, надвишаваше силата и на най-могъщия обитател на тази Равнина.

— Голем — гордо обясни шареният магьосник. — Аз го създадох. Бок може да ни убие преди да успеем да направим каквото и да било. Дори твоите страховити оръжия са безсилни пред него, Артемис Ентрери.

Ентрери не бе толкова сигурен, ала въпреки това не можа да прикрие напълно притеснението си. Дендибар току-що бе наклонил везните на съюзничеството им в своя полза, но убиецът знаеше, че ако сега се откаже от уговорката си с него, само ще настрои слугите на магьосника срещу себе си и ще му се наложи да се бори с него, за да се добере пръв до джуджето и приятелите му. Освен това, ако се опиташе да настигне четиримата пътешественици сам, без помощта на магия, това щеше да му отнеме седмици, може би дори месеци, а беше сигурен, че Дендибар ще успее да ги пренесе там много по-бързо.