Ловци на кости
- Автор: Ериксън Стивън
- Серия: Малазанска книга на мъртвите #6
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-585-792-8
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Ловци на кости». Краткое содержание книги:
— Какво му е толкова смешното?
— Нищо. Съжалявам.
— Мислех, че щеше да ни връщаш.
— И аз така мислех — отвърна Ботъл, спря и се огледа. — О, мисля, че ни забелязаха.
— Ти си виновен! — рече ядосано Нил.
— Вероятно.
Недер изсъска и посочи с ръка.
Беше се появила нова фигура, с едри охранени псета от двете страни. Уикски браничари. Девет, десет, дванадесет. Очите им лъщяха сребристи. Мъжът посред тях явно беше от уик, посивял, тумбест и кривокрак. Лицето му беше дивашки нашарено с белези.
— Това е Бълт — прошепна Недер. И пристъпи напред.
Кучетата заръмжаха.
— Нил, Недер, търсех ви — заговори призракът, щом спря на десетина крачки от тях, псетата спряха от двете му страни. — Чуйте ме. Мястото ни не е тук. Разбирате ли? Мястото ни не е тук. — Замълча и се почеса по носа с привичен жест. — Добре помислете над думите ми. — Обърна се, спря се и ги погледна през рамо. — И, Недер, омъжи се и си роди бебета.
Призраците изчезнаха.
Недер тропна с крак, вдигна се прахоляк.
— Защо всички непрекъснато ми го казват това?
— Племето ви е почти избито — заговори й благоразумно Ботъл. — Съвсем логично е да…
Тя пристъпи към него.
Ботъл отстъпи…
И отново се появи сред каменния кръг.
След миг седналите кръстато Нил и Недер застенаха.
— Взех да се притеснявам — каза Стрингс зад него, стоеше извън каменния кръг.
Двамата уикци вече бавно се изправяха.
Ботъл се върна при сержанта си.
— Трябва да тръгваме. Преди наистина да ми се е нахвърлила де.
— Защо?
Ботъл закрачи.
— Бясна ми е.
Сержантът изсумтя и тръгна след него.
— И защо ти е бясна, войник? Не че ми трябва да го знам.
— Просто й казах нещо.
— О, изненадан съм.
— Не искам да се забърквам в това, сержант. Съжалявам.
— А бе аз що не те хвана и направо да й те дам?
Стигнаха билото. Недер зад тях сипеше гръмки проклятия. Ботъл ускори крачка. После се спря и приклекна, бръкна под ризата си и измъкна задрямал гущер.
— Събуди се — замърмори му и го постави на земята. Животинката се окопити и бързо се скри между камъните.
Стрингс гледаше учуден.
— Сега ще ги проследи, нали?
— Тя може да се реши на истинско проклятие — обясни Ботъл. — И ако го направи, трябва да го контрирам.
— Дъх на Гуглата, какво толкова си й казал?
— Ужасна грешка направих. Съгласих се с майка й.
— Трябва да се махаме оттук. Или…
— Добре, Бързак.
Калам вдигна ръка да спре войниците от двете им страни и единия в тила, после подсвирна тихо да предупреди грамадния червенобрад ефрейтор в челото.
Бойците на отделението се струпаха около убиеца и Върховния маг.
— Преследват ни — рече сержант Геслер и отри потта от лъсналото си чело.
— По-лошо е — каза Бързия Бен.
— Има си хас — измърмори Сандс.
Калам се обърна и огледа пътя зад тях. Нищо не можеше да види в безцветния въртоп.
— Това все още е Имперският лабиринт, нали?
Бързия Бен се потърка по врата.
— Не съм сигурен.
— Как е възможно да се случи това? — Каза го ефрейторът, Сторми, навъсил чело и с блеснали малки очи, сякаш се канеше всеки момент да изпадне в дивашки гняв. Стискаше сивия си кремъчен меч, сякаш очакваше някой демон да изникне точно пред него.
Убиецът опипа дългите си ножове и рече на Бързия:
— Е?
Магьосникът се поколеба, после кимна.
— Добре.
— Какво решихте току-що, вие двамата? — попита Геслер. — И много ли ще е трудно да ни го обясните?
— Саркастично копеле — подхвърли Бързия Бен и удостои сержанта с широка бяла усмивка.
— Пердашил съм доста идиоти в живота си — рече Геслер и му върна усмивката, — но никога Върховен маг. Досега.
— Сигурно нямаше да си тук, ако беше, сержант.
— На въпроса — избоботи Калам. — Ще изчакаме тук да видим какво ни преследва, Геслер. Бързия не знае къде сме, а това само по себе си е достатъчно тревожно.
— А после се махаме — добави магът. — Без геройски пози.
— Мотото на Четиринадесета — подхвърли Сторми с шумна въздишка.
— Кое? — попита Геслер. — „А после се махаме“ или „без геройски пози“?
— Избери си сам.
Калам огледа един по един отделението, първо Геслер, после Сторми, след него младока, Трут, Пела и по-дребния заклинател, Сандс. „Каква жалка пасмина!“
— Дайте просто да го убием — рече Сторми, пристъпваше нервно от крак на крак. — Пък после ще обсъждаме какво е било.
— Гуглата само знае как си доживял толкова — изсумтя Бързия Бен и поклати глава.
— Защото съм разумен човек, Върховен маг.
Калам изсумтя. „Какво пък, току-виж почнали да ми харесват.“
— Колко далече е, Бързак?
— Приближават. Не е „то“, а „те“.