Ловци на кости

Ботъл кимна.

— Нормално. След като са отишли там.

— А къде е то?

— През портите на Гуглата. Всичко е наред, сержант. Наистина. Те са доста повратливи и стига да не привлекат неуместно внимание…

— Но… защо?

Ботъл го погледна накриво. Сержантът беше пребледнял. Нищо чудно. Онези проклети призраци в Рараку му бяха размътили ума.

— Търсят… хора. Мъртви.

— Сормо Е’нат?

— Предполагам. Уикци. Измрелите на Кучешката верига. Правили са го и преди. Не ги намират… — Спря, щом покрай каменния кръг лъхна мразовит вятър. Земята изведнъж се покри със слана. — О, това не е добре. Ей сега се връщам, сержант.

Ботъл затича напред, после скочи в кръга.

И изчезна.

Или по-скоро реши, че е изчезнал, защото не беше вече на Лато Одан, а бе нагазил до глезените в гниещи трошащи се кости, с бледосиво небе отгоре. Чу се писък. Ботъл се обърна към звука и видя три фигури, на трийсетина крачки. Нил и Недер, а срещу тях — ужасно привидение, и тъкмо този оживял мъртвец надаваше писъците. Двамата млади уикци се бяха присвили от страх и трепереха пред ужасяващата му тирада.

Език, непонятен за Ботъл. Той загази към тях, прахта от стрити кости се вдигаше на облачета с всяка стъпка.

Мъртвецът изведнъж протегна ръце напред, сграбчи двамата уикци, вдигна ги във въздуха и ги разтърси.

Ботъл затича напред. „И като стигна там, какво правя?“

Съществото изръмжа, запокити Нил и Недер на земята, после изведнъж изчезна сред облаци прах.

Той стигна до тях, когато вече се изправяха. Недер кълнеше на родния си език и тупаше прахта от туниката си. Изгледа го сърдито през рамо, щом се приближи.

— Какво искаш?

— Помислих, че сте в беда.

— Нищо ни няма — сопна се Нил, но юношеското му лице изглеждаше смутено. — Можеш да ни връщаш, маг.

— Адюнктата ли те изпрати? — попита ядосано Недер. — Няма ли да ни оставят на мира?

— Никой не ме е пращал. Със сержант Стрингс… просто вървяхме насам и…

— Стрингс? Фидлър искаш да кажеш.

— Нали уж трябваше да…

— Не ставай идиот — прекъсна го Недер. — Всички го знаят.

— Не сме идиоти. Явно не ви е хрумвало, че може би самият Фидлър иска да е така. Иска вече да го наричат Стрингс, защото старият му живот свърши, а със старото име се връщат лоши спомени, пък той има доста такива.

Уикците замълчаха.

След още няколко крачки Ботъл попита:

— Онзи мъртвец от Уик ли беше? Някой от мъртвите, дето ги търсите ли?

— Твърде много знаеш.

— От тях ли беше?

Нил изруга тихо и отвърна:

— Майка ни.

— Вашата… — Ботъл замълча.

— Казваше ни да престанем да хленчим и да порастем — добави Нил.

— Това го казваше на теб — сопна се Недер. — На мен казваше да…

— Да си вземеш мъж и да забременееш.

— То беше само съвет.

— Даден, докато ви разтърсваше ли? — попита Ботъл.

Недер се изплю в краката му.

— Съвет. Нещо, по което може би трябва да помисля. Освен това не съм длъжна да те слушам, войник. Ти си малазанец. Отдельонен маг.

— Но и този, който язди нишки на живот — изтъкна Нил.

— Малки. Това го правехме още като деца.

Ботъл се усмихна на думите й. Тя го забеляза.