Ловци на кости

— Бързия Бен.

— Точно. А сега и Тайсхрен…

Стрингс го докопа под мишницата и рязко го обърна.

— Той си отиде. Беше тука само за няколко камбани, и това беше преди седмица…

— Да, но това не значи, че не може да се върне по всяко време, нали? Все едно, всички тия могъщи, страшни магове, ами, изнервят ме.

— А ти ме изнервяш мен, Ботъл!

— Що?

Сержантът го изгледа намръщено, пусна ръката му и закрачи отново.

— Къде отиваме? — попита Ботъл.

— Ти ще ми кажеш.

— Не е натам.

— Защо?

— Ъъъ. Нил и Недер. От другата страна на онзи хълм ей там са.

Стрингс изръси пет-шест подбрани хамалски ругатни.

— Гуглата да ни вземе! Слушай, войник, нищо не съм забравил, да ти е ясно. Помня, че играеш на зарове с Мийнас, че правиш кукли на Гуглата и на Въжето. Земна магия и говорене с духове… богове подземни, толкова приличаш на Бързия Бен, че косата ми настръхва. О, добре, всичко е от оная твоя баба… но разбери, знам откъде Бързака си е взел дарбите!

Ботъл го изгледа намръщено.

— Какво?

— Какво какво?

— За какво говорите, сержант? Объркахте ме.

— Бързака може да влачи от повече лабиринти, отколкото е чувал който и да е маг. Освен… освен може би от теб — добави той с кисело ръмжене.

— Но аз дори не обичам лабиринти!

— Не. Ти си по-близо до Нил и Недер, нали? Духове и разни такива. Когато не си играеш с Качулатия и Сянката де!

— Те са по-стари от лабиринтите, сержант.

— Виж ти! Какво искаш да кажеш с това?

— Ами. Крепости. Те са „крепости“. Или са били. Преди лабиринтите. Стара магия, така ме е учила баба ми. Много стара. Все едно, промених си намерението за Нил и Недер. Гласят нещо и искам да го видя.

— Но не искаш те да ни видят.

Ботъл сви рамене.

— Много е късно за това, сержант. Вече знаят, че сме тук.

— Добре. Води тогава. Но искам да се срещнеш с Бързия Бен. И искам да знам всичко за тия крепости, за които все приказваш.

„Не искаш.“

— Добре.

Бързия Бен. Среща. Това беше лошо. „Сигурно мога да избягам! Не, не бъди идиот. Не можеш да избягаш, Ботъл.“ Освен това какви бяха рисковете да поговори с Върховния маг? Нищо нередно не вършеше. Общо взето. Не чак. Всеки случай не и така, че някой да го разбере. „Освен някой коварен кучи син като Бързия Бен. Бездната да ме вземе, ами ако той разбере кой върви в сянката ми? Е, не съм я искал аз тази компания, нали?“

— Не знам какво мислиш, но кожата ми настръхна — изръмжа Стрингс до него.

— Не е от мен. Нил и Недер са. Започнали са ритуал. Пак премислих — май ще е по-добре да се върнем.

— Не.

Започнаха да се изкачват по полегатия склон.

Ботъл изведнъж усети как под дрехите му закапа пот.

— Имаш някаква естествена дарба, а, сержант? Това настръхване. Чувствителен си към… материала.

— Лошо възпитание.

— Къде замина отделението на Геслер?

Стрингс го изгледа накриво.

— Пак го правиш.

— Съжалявам.

— Придружават Бързака и Калам — напред са. Тъй че ужасната ти среща с Бързия се отлага засега, за твоя радост.

— Заминали напред? През лабиринт? Не бива да правят това, знаеш ли. Не и сега. Не тук…