Принцеса с часовников механизъм

да приемем пакета като благословия, още мъничко уин фен, който ще ти

помогне, и да забравим за останалото.

— В писмото на Мортмейн става дума за мен — напомни им Теса,

прекъсвайки ги. — Решението би трябвало да е мое. — Тя се обърна към

Шарлот. — Ще отида.

За втори път се възцари мъртвешка тишина. Ръководителката на

Института пребледня като платно. Сесили усети, че ръцете, които беше

сплела в скута си, са хлъзгави от пот. Братята Лайтууд като че ли се

чувстваха болезнено неловко. Гейбриъл изглеждаше така, сякаш му се

искаше да бъде където и да било другаде, само не и тук. Сесили не ги

винеше. Напрежението между Уил, Джем и Теса беше като буре с барут, на

което му трябваше само клечка кибрит, за да изригне.

— Не — отсече Джем най-накрая и се изправи. — Теса, не може да го

сториш.

Теса също стана.

— Мога. Ти си ми годеник. Не мога да допусна да умреш, ако съм в

състояние да го предотвратя. Мортмейн не възнамерява да ме нарани...

— Не знаем какво възнамерява! Не може да му се има доверие! —

неочаквано каза Уил, а после отпусна глава. Ръцете му стискаха полицата

над камината толкова здраво, че пръстите му бяха побелели. Сесили видя,

че се мъчи да запази мълчание.

— Ако Мортмейн искаше теб, Уил, ти щеше да отидеш. — Теса го

погледна с решителност, която не търпеше възражение. Младежът

потръпна при тези думи.

— Не — заяви годеникът й. — И на него щях да забраня.

Теса се обърна към Джем и за първи път Сесили видя върху лицето й

гняв. — Не можеш да ми забраниш... както не би могъл да забраниш и на

Уил. — Мога. По една много проста причина. Наркотикът не е лек, Теса. Той

само удължава живота ми. Няма да допусна да захвърлиш своя заради

остатъка от моя. Ако отидеш при Мортмейн, ще бъде напразно. Защото аз

няма да взема лекарството.

Уил вдигна глава.

— Джем...

Ала Теса и Джем бяха впили пронизващи погледи един в друг.

— Няма да го сториш — тихо каза девойката. — Няма да ме оскърбиш,

като хвърлиш в лицето ми саможертвата, която съм направила за теб.

Годеникът й прекоси стаята и грабна пакета — както и писмото — от

бюрото на Шарлот.

— По-скоро бих те оскърбил, отколкото да те изгубя — заяви той и

преди някой да понечи да го спре, хвърли и двете в огъня.

В стаята изригнаха викове. Хенри се втурна напред, но Уил вече бе

коленичил пред решетката и бе пъхнал и двете си ръце в пламъците.

Сесили скочи от креслото.

— Уил! — изкрещя тя и се хвърли към брат си.

Сграбчи го за раменете и го дръпна назад. Той залитна и все още

горящият пакет изпадна от ръцете му. Миг по-късно Гидеон вече беше при

тях и тъпчеше пламъчетата с крака, оставяйки купчинка изпепелена

хартия и сребърен прашец по пода.

Сесили се взираше в камината. Писмото с инструкциите как да

повикат автоматона на Мортмейн, го нямаше, превърнало се бе в пепел.