Принцеса с часовников механизъм
- Автор: Клэр Кассандра
- Серия: Адски устройства #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Принцеса с часовников механизъм». Краткое содержание книги:
РЕЛИКВИТЕ НА СМЪРТНИТЕ
са съизмерими с годишните приходи на голямо имение или малка държава.
Не разбираме как една толкова дребна жена би могла да се нуждае от
толкова много шапки. Малко вероятно е по тялото й да са скрити
допълнителни глави.
Бихме сметнали за прекалено неджентълменско да коментираме
облеклото на една дама, ако не беше пагубният ефект, който то има върху
нашите задължения. Тя икономисва от нуждите на домакинството и то
до най-ужасна степен. Всеки ден вечеряме с овесена каша, докато тя седи
на масата, накичена със скъпоценни камъни и финтифлюшки. Както
можете да се досетите, това далеч не е подобаваща храна за вашите
безстрашни ловци на сенки. Толкова сме изнемощели, че миналия
четвъртък за малко да бъдем победени от един бегемот, демон, който,
както знаете, се състои предимно от полутечна субстанция. На върха на
силите си и поддържани от добра храна, всеки от нас с лекота би могъл да
смаже под ботуша си дузина бегемоти наведнъж.
Силно се надяваме, че ще успеете да ни окажете съдействие по този
въпрос и че разноските на госпожа Брануел за шапки (както и за други
атрибути на дамското облекло, които деликатността ни възпира да
назовем) ще бъдат проверени.
Искрено ваши,
Гидеон и Гейбриъл Лайтууд
— Какво е финтифлюшка? — попита Гейбриъл, примигвайки като
бухал срещу писанието, което току-що беше помогнал да съчинят.
Всъщност Гидеон му беше продиктувал по-голямата част, а той просто
беше движил писалката по листа. Започваше да подозира, че зад мрачната
фасада на брат му се крие един непризнат комедиен гений.
Гидеон махна нехайно с ръка.
— Няма значение. Запечатай плика и да вървим да го дадем на Сирил,
за да може да замине със сутрешната поща.
От битката с гигантския червей бяха минали няколко дни и Сесили
отново беше в тренировъчната зала. Започваше да се чуди дали не би
могла да премести леглото си и още малко мебели в нея, тъй като така или
иначе прекарваше по-голямата част от времето си тук. В стаята, която
Шарлот й беше отредила, нямаше почти никаква украса, нито нещо друго,
което да й напомня за дома. Тя не беше донесла кой знае колко лични
вещи от Уелс, тъй като не беше очаквала да остане много дълго.
Поне тук, в стаята с оръжията, се чувстваше в безопасност. Може би
защото там, където беше отраснала, нямаше нищо, което да прилича на
това помещение; то беше място само за ловци на сенки. Нищо тук не
можеше да събуди у нея носталгия по дома. По стените висяха десетки
оръжия. На първия си урок с Уил, когато той все още кипеше от ярост, че
сестра му изобщо бе тук, Сесили трябваше да научи имената им и за какво
служат. Японски мечове катана, двуостри саби, извити ятагани,
мизерикорди, боздугани, арбалети, прашки и тънки тръбички, през които
се изстрелваха отровни игли. Сесили помнеше как брат й изплюваше
думите, сякаш те също бяха отровни.
„Ядосвай се колкото си искаш, големи братко", помислила си беше тя.
„Сега може и да се преструвам, че искам да бъда ловец на сенки, но само
защото така нямаш друг избор, освен да ми позволиш да остана. Ще ти
покажа, че тези хора не са твоето семейство. Ще те върна у дома."
Сесили свали един меч от стената и го улови преценяващо. Уил й беше
обяснил, че при мечовете, които се държат с две ръце, правилният начин
на хващане бе пред гърдите, насочен право напред. Тежестта на тялото
трябва да бъде разпределена равномерно между двата крака, а замахът
трябваше да дойде от раменете, не от ръцете, за да може да бъде нанесен
смъртоносен удар.
„Смъртоносен удар." В продължение на толкова години Сесили беше
ядосана на брат си, задето ги беше изоставил, за да се присъедини към
ловците на сенки в Лондон, отдавайки се, според думите на майка й, на
живот на безсмислени убийства, оръжия, кръв и смърт. Какво не му бе
достигало в зелените планини на Уелс? Какво липсваше на семейството
им? Как бе могъл да обърне гръб на най-синьото море на света, за да го
замени с нещо така лишено от съдържание като това?
Ала ето че сега тя беше тук и по свой избор прекарваше времето си
сама в тренировъчната зала и нейната безмълвна колекция от оръжия.