Принцеса с часовников механизъм

— Аз познавам Гейбриъл Лайтууд, а ти — не. Съветвам те да ме

оставиш аз да преценя характера му. Иска да те използва, за да ме нарани...

— Сериозно, наистина ли не си в състояние да си представиш, че може

да е тласкан от подбуди, които не са свързани с теб?

— Познавам го — повтори Уил. — Той вече доказа, че е лъжец и

предател...

— Хората се променят.

— Не чак толкова.

— Ти се промени. — Сесили прекоси стаята и пусна на една пейка

меча, който издрънча.

— Както и ти. — Отговорът на Уил я изненада.

— Аз съм се променила? — рязко попита тя. — Как точно съм се

променила аз?

— Когато се появи тук, непрекъснато говореше как трябвало да се

върна у дома с теб. Обучението ти беше неприятно. Преструваше се, че не

е така, но не можеше да ме заблудиш. А след това „Уил, трябва да се

прибереш у дома" отстъпи място на „Уил, напиши писмо“. Тренировките

започнаха да ти харесват. Гейбриъл Лайтууд е негодник, но за едно е прав

— хареса ти да се биеш с огромния червей в имението Лайтууд. Кръвта на

ловците на сенки е като барут във вените ти, Сеси. Веднъж запален, няма

да угасне толкова лесно. Остани тук достатъчно дълго и е почти сигурно,

че ще станеш като мен — прекалено обвързана, за да си тръгнеш.

Тя присви очи насреща му. Яката на ризата му беше разкопчана,

разкривайки нещо алено, което проблясваше в ямката на шията му.

— Това на врата ти женски медальон ли е, Уил?

Той сепнато сложи ръка на гърлото си, но преди да успее да отговори,

вратата отново се отвори и Софи застана на прага с разтревожено

изражение върху белязаното си лице.

— Господарю Уил, госпожице Херондейл — каза тя. — Търсех ви.

Шарлот помоли всички веднага да отидат в гостната. Спешно е.