Принцеса с часовников механизъм

облегне на полицата над камината, както винаги. Сесили така и не беше

сигурна дали го прави, защото вечно му беше студено, или защото

смяташе, че изглежда особено привлекателен на фона на буйните

пламъци.

„Сигурно ужасно се срамуваш от брат си — да храни забранени

чувства към годеницата на своя парабатай...", й беше рекъл Уил преди

време. Ако ставаше въпрос за който и да било друг, тя би му казала, че

няма смисъл да пази тайна. Рано или късно истината щеше да излезе

наяве. Но в този случай не беше толкова сигурна. Уил имаше на своя

страна дългогодишен опит в това да крие истината и да се преструва. Той

беше обигран актьор. Ако тя не му беше сестра и ако не беше виждала

изражението му в мигове, когато Джем не го гледаше, дори тя едва ли би

се досетила.

И разбира се, ужасната истина бе, че нямаше да му се наложи да крие

тайната си завинаги. А само докато парабатаят му е жив. Ако Джем

Карстерс не беше така неизменно мил и добронамерен, помисли си

Сесили, тя навярно би го мразила заради брат си. Не само че щеше да се

ожени за момичето, което Уил обичаше, но и когато умреше, тя се боеше,

че брат й никога нямаше да се съвземе. Само че не можеш да обвиниш

някого за това, че умира. За това, че си е тръгнал нарочно (така, както Уил

беше изоставил нея и родителите им) — може би, но не и за това, че умира

— нещо, над което никой смъртен нямаше власт.

— Радвам се, че всички сте тук. — Напрегнатият глас на Шарлот

изтръгна Сесили от мислите й. Тя се взираше мрачно в сребърния поднос

на бюрото си, върху който имаше отворено писмо и малко пакетче,

опаковано с навосъчена хартия. — Получих смущаваща кореспонденция.

От Магистъра.

— От Мортмейн? — Теса се приведе напред и ангелът с часовников

механизъм, който не сваляше от врата си, се люшна, проблясвайки на

светлината от огъня. — Писал ти е?

— Предполагам, не за да се поинтересува за здравето ти —подхвърли

Уил. — Какво иска?

Шарлот си пое дълбоко дъх.

— Ще ви прочета писмото.