Свят на смъртта 4

— Значи, Троу, излиза, че и нашето пътуване с „Арго“ към Зелената Клонка също е грешка на паметта?

— Не — каза Троу, — ние действително долетяхме дотук, но след това сме били подложени на мощно психовъздействие. И сега не сме способни да отличим илюзията от реалността. В нашите мозъци са разместени всички критерии за оценка. Разместени са по някаква сложна схема, без която не бихме могли да възстановим в предишния вид концепцията на мисленето си. Такива ми ти работи… — резюмира тъжно Троу и на Язон му се видя нереално предположението, че младият учен се е побъркал. Засуканите и тромави формулировки Троу обичаше и преди, но сега той разсъждаваше напълно здравомислещо.

— Нима не ти се иска да се измъкнеш оттук? — попита Мета.

— Иска ми се. Но това е невъзможно. Откъде оттук? Може би все още си седим в онази пещера, може би още се мотаем из космоса, а не е изключен и такъв вариант — това изследователско градче да е напълно материално, но да е пространствено локализирано в друга галактика, а може би и в друга вселена. Разбирате ли за какво ви говоря? Няма никакъв смисъл да се пробива с глава стената, когато принципно е непознато това, което ни чака отвън. Всъщност, на мен тук ми харесва — условията за работа са идеални. А връзката с външния свят… Е, рано или късно ще намеря начин да реша този проблем.

— А как ще е с екипажа на „Арго“, Кърк, Ривърд Бервик — продължаваше да недоумява Мета. — Ние сме поели много сериозни задължения.

— Мета, на мен и преди ми беше трудно да говоря с тебе — ти не си учен. Всички проблеми следва да бъдат решени строго по реда на възникването им, иначе ще настъпи бъркотия и резултатът ще се окаже нулев. В нашия случай това изглежда така: на първо място е концепцията, по която е устроен този свят; детайлното изучаване на неговите закони; после — връзката с другите светове и чак тогава — връщането към проблемите на миналото, от чието решаване ни откъснаха: Бервик, „Арго“, спасяването на световете от Зелената Клонка. Следиш ли мисълта ми?

Мета едва ли успяваше, а Язон, макар да разбираше, че Троу формално е прав, чувстваше нарастваща вътрешна съпротива към подобна логика. Троу като че ли не излагаше свои мисли, а говореше по поръчение и от името, известно на кого… Много ясно на кого.

— Ами доктор Солвиц няма ли да ни помогне да решим всички тези проблеми по-оперативно? — попита провокативно Язон.

— Какво доктор Солвиц? — вдигна рамене Троу. — Той е просто един лекар. Излекува ме след онова клане.

„Ето ти тебе на! — Язон едва не извика на глас нещо подобно. — Това Троу ли е въобще? Може би е изкусно измайсторен андроид? Само да не се издам, че се досещам!“

Погледна към Мета. Смътното подозрение се промъкваше и в нейните очи. Трябваше да се предотвратят вероятни неуместни действия.

— Троу, извинявай, но ние с Мета ще се усамотим за малко в банята. Имаме един малък интимен проблем.

— Моля, моля — миролюбиво се съгласи Троу и се настани удобно на дивана, явно готов за дълго очакване.