Кралят
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #12
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9786191570980
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралят». Краткое содержание книги:
– О, да, абсолютно. – Тя го потупа по силното рамо; знаеше, че това с пристъпите сигурно му тежеше: пътуването до града, ядрено-магнитният резонанс, резултатите, които щяха да последват. – По-важното е – ти как си?
– Предполагам, че доктор Джейн е влязла в Медицинския център без проблем.
– Аха. – Бет поклати глава, задавена от благодарност към Джейн и нейния човешки партньор Мани Манело. – Двамата са невероятни. Здравната система на хората е скъпа и в нея е трудно да се оправиш. Нямам представа как са го направили.
– Лично аз смятам, че е загуба на време. – Джон извърна глава. – Така де. Колко време вече имам такива пристъпи? Досега нищо не се е случило.
– Най-сигурно е да проверим всичко.
Телефонът на Джон изпиука и той наклони екрана, за да го види.
– Хекс е.
– Значи, тя също е стигнала без проблем?
– Аха. – Джон Матю изпусна шумно дъха си. – Това пътуване с кола е нелепо. Можех да стигна там само за миг.
– Да, но ако си просто обикновен човек, би пристигнал с кола. По-лесно е да се поддържа лъжата.
– А най-лесно би било просто да се откажем. – Той се засмя. – Едно ще ти кажа, жал ми е за този, който срещне Хекс на входа. Беше готова да претърси цялата болница, за да е сигурна, че е безопасна… а когато е в такова състояние? Определено не искаш да ѝ кажеш „не“.
Уважението в погледа му я жегна. Като се имаше предвид начинът, по който се бе държал Рот.
– Хекс е истинска щастливка – дрезгаво каза Бет.
– Обратното е. Вярвай ми… защо гледаш така?
– Как?
Той като че ли се изчерви.
– Сякаш ще се разплачеш.
Бет пропъди загрижеността му.
– Алергии. По това време на годината винаги ми сълзят очите. Може би ще си взема някакво лекарство против алергия, докато сме навън тази вечер.
– Алергии през декември? Наистина?
Сега бе ред на Бет да извърне очи. Фриц увеличи скоростта на една права отсечка на селския път, забави на един завой, отново ускори, когато излязоха от другата страна. Мерцедесът се справяше с всичко със съвършена лекота, меката седалка поемаше движенията на тялото ѝ, приятна топлина струеше върху стъпалата ѝ.
Трябваше да кръстят модела „Седатив“.
Не че успокояващото му въздействие имаше какъвто и да било ефект върху нея.
Струваше ѝ се, че няма да има никакъв сън, докато двамата с Рот не разрешат проблема… или…
Ново докосване по рамото.
– Нали знаеш, че можеш да говориш с мен за всичко.
Бет отметна косата си назад… и отново я разпиля по раменете си. Как да постъпи? Имаше толкова много възможности… ала на Джон и така му се беше струпало предостатъчно.
– Бет. Сериозно.
– Какво ще кажеш да се погрижим за теб и…
– Така ще имам нещо друго, за което да мисля. А в момента се нуждая от това. – Когато Бет не отговори, той настоя: – Моля те. Безпокоя се за теб.
– Ти си истинско съкровище, нали го знаеш?
– А ти все още не си ми казала нищо.
Бет помълча известно време. Фаровете на мерцедеса осветиха табелката с надпис І-87, обозначаваща магистралата „Нортуей“. Ако поемеха по нея и продължаха напред, вместо да свърнат в първата отбивка за центъра на Колдуел, след около час щяха да бъдат в Манхатън. Още пò на юг щяха да се озоват в Пенсилвания, а след това надолу към Мериленд и…
– Понякога не ти ли се иска просто да се махнеш? – чу се да пита.
– Преди да срещна Хекс? Да. Ала сега…
Господи, като си помислеше, че Рот бе този, от когото ѝ се искаше да избяга. Никога не би го предположила.
– Какво става, Бет?
Отново се възцари дълго мълчание, през което, знаеше Бет, Джон се надяваше тя да скърпи някакви думи за него.
– О, нали се сещаш, просто малко брачни неразбории.
Той поклати глава.
– Отлично ми е познато. Отвратително е.
– Абсолютно.
След малко пръстите му оформиха:
– Би могла да използваш къщата на Дариъс. Ако имаш нужда от малко пространство. Ти ми я отстъпи, което беше страхотно… но за мен тя винаги си е наполовина твоя.
Бет си представи имението във федерален архитектурен стил, издигащо се дълбоко в територията на хората, и гърдите я заболяха.
– Благодаря, но ще се оправя.
И макар изобщо да не беше така, последното място, където искаше да отиде, бе там, където двамата с Рот се бяха влюбили.
Понякога добрите спомени са по-тежки от лошите.