Книжарничка на острова
- Автор: Зевин Габриэлла
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 9789547713260
- Переводчик: Паулина Мичева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Книжарничка на острова». Краткое содержание книги:
И към цялото човечество в неговото несъвършено съвършенство.
Ние, хората, не сме точно романи.
Не сме и къси разкази.
В крайна сметка ние сме събрано творчество.
На изтърканата табела над книжарницата на остров Алис е изписано мотото ѝ: Човекът не е самотен остров. Всяка книга е цял един свят. Ей Джей Фикри, сприхавият собственик на книжарницата, скоро ще разбере какво наистина означават тези думи.
Животът на Ей Джей не е точно такъв, какъвто си го е представял. Жена му загива при катастрофа, книжарницата му отчита най-ниските продажби от години, а най-ценното му притежание – рядко издание на Едгар Алън По – е откраднато. Постепенно той се изолира от хората на остров Алис – от Ламбиаз, полицая, който винаги се е държал добре с него; от Исмей, сестрата на жена му, която се опитва да го спаси от самия него; от Амелия, чаровната и идеалистична търговска представителка на едно издателство, която продължава да идва с ферибота до острова и отказва да се предаде пред лошото му отношение към нея. Дори книгите вече не носят радост на Ей Джей. Те са поредното доказателство колко бързо се променя светът. Към по-лошо.
И тогава в книжарницата му се появява неочакван подарък. Малък, но изключително ценен. Подарък, който ще даде възможност на Ей Джей да пренапише отново живота си и да погледне света с нови очи...
Книжарничката на острова ни напомня какво ни спасява от самотата: чувството ни за съпричастност; способността ни да обичаме и да бъдем обичани; желанието ни да се грижим за някого и да позволим някой да се грижи за нас. В този роман има хумор, романтика, нотка напрежение, но най-вече любов – любов към книгите и към хората на книгите. И към цялото човечество в неговото несъвършено съвършенство.
Габриел Зевин започва да пише на 14 години. Има осем романа за тийнейджъри и възрастни, като пише за жените войници в Ирак, за мафиотска принцеса от ретрофутуристичен Ню Йорк, тийнейджърка в отвъдния свят, говорещи кучета, хора, страдащи от амнезия, и трудността да обичаш един човек дълго, много дълго време. Първият ѝ роман Elsewhere е преведен на над 20 езика. Тя е сценарист на култовия филм Разговори с други жени . Осмият ѝ роман, бестселърът наНю Йорк Таймс Книжарничката на острова, е издаден от най-големите издателства в света. Габриел Зевин живее в Силвър Лейк, Лос Анджелис.
– Изплюй го, Амелия!
– Електронният четец позволява на тези клети създания да увеличават текста колкото си искат.
Ей Джей не каза нищо.
Амелия остави книгата си и се усмихна самодоволно на съпруга си, но когато го погледна, се вцепени. Ей Джей бе в едно от своите отсъстващи състояния. Тези случки я притесняваха, въпреки че постоянно си казваше да не се тревожи.
Минута и половина по-късно Ей Джей дойде на себе си.
– Винаги съм бил далекоглед – каза той. – Не е защото остарявам.
Тя изтри с кърпичка пяната от ъгълчетата на устата му.
– Божичко, пак ли съм припаднал? – попита Ей Джей.
– Да.
Той грабна кърпичката от ръцете ѝ. Не беше от мъжете, които обичат да се грижат така за тях.
– За колко време?
– Около деветдесет секунди, там някъде – каза Амелия.
– Това дълго ли е, или средно?
– Може би една идея по-дълго, но все пак влиза в средното.
– Мислиш ли, че трябва да отидеш на лекар?
– Не – отвърна той. – Знаеш, че имам тези припадъци от дере.
– Дере? – попита тя.
– Дете. Какво казах? – Ей Джей стана от леглото и тръгна към банята, а Амелия го последва. – Моля те, Ейми. Имам нужда от малко пространство.
– Не искам да ти давам пространство – каза тя.
– Добре.
– Искам да отидеш на лекар. Това е третият ти припадък от Деня на благодарността насам.
Ей Джей поклати глава.
- Здравната ми осигуровка е пълен боклук, мила Ейми. А и доктор Роузен ще каже, че е същото нещо, което си имам от години. Ще отида на редовния си преглед за застраховката през март, както всяка година.
Амелия влезе в банята.
- Може би доктор Роузен ще ти предпише ново лекарство? – попита тя, като застана между него и огледалото, и намести щедрото си дупе на новия плот с две мивки, който бяха сложили миналия месец. – Ти си много важен за мен, Ей Джей.
– Не съм точно президентът на Америка – отвърна ѝ саркастично той.
– Ти си бащата на Мая. И любовта на живота ми. И доставчикът на култура за тази малка общност.
Ей Джей направи престорена гримаса, после целуна оптимистичната и винаги търсеща щастие Амелия по устата.
Коледа и Нова година минаха и заминаха, майка му се върна благополучно в Аризона, Мая тръгна пак на училище, а Амелия на работа. Истинският подарък на празниците, помисли си Ей Джей, е, че те все някога свършват. Той обичаше рутината. Обичаше да прави закуска рано сутрин. Обичаше да тича до книжарницата.
Облече екипа за тичане, направи няколко разтягания, сложи лентата си за глава, метна раницата на гърба си и се подготви за джогинга си до книжарницата. Сега, когато вече не живееше над нея, пътят му бе точно в обратната посока на онзи, по който бягаше, когато Ник бе жива, когато Мая беше бебе и в първите години на брака му с Амелия.
Тичаше покрай къщата на Исмей, в която тя някога живееше с Дениъл, а сега споделяше с Ламбиаз. Тичаше покрай мястото, където Дениъл бе загинал. И покрай старото танцово студио. Как се казваше учителката? Знаеше, че немного отдавна се бе преместила в Калифорния и студиото бе празно. Запита се кой ли ще учи малките момиченца в Алис Айлънд да танцуват? Тичаше покрай началното училище на Мая, покрай основното и покрай гимназията ѝ. Гимназия. Имаше си гадже. Момчето на Фърнес, писателя. Чуваше ги как спорят през цялото време. После минаваше напряко през полето. Така направи и сега. Почти бе изминал улица "Капитан Уигинс", когато припадна.
Температурата беше минус пет градуса и когато дойде на себе си, ръката му бе посиняла от допира до леда.
Изправи се и пъхна ръцете си в джобовете на якето си, за да ги стопли. Никога преди не беше припадал, докато тичаше.
– Мадам Оленска – спомни си внезапно той.
Доктор Роузен му направи обстоен преглед. Ей Джей беше в добро здраве за възрастта си, но имаше нещо странно в очите му, което накара лекарката да се умълчи.
– Имаш ли някакви други проблеми? – попита тя.
– Ами... Може би просто остарявам, но се улавям, че правя словесни грешки.
– Грешки?
– Усещам се и се поправям, не е толкова зле. От време на време заменям някоя дума с друга. "Дере" вместо "дете". Или пък миналата седмица: нарекох "Гроздовете на гнева"[90] "Грозниците на греха". Очевидно това създава проблеми в работата ми. Бях напълно убеден, че казвам правилно заглавието. Жена ми мисли, че може да има някакви лекарства, които да ми помогнат за тези пристъпи.
– Афазия[91] – каза лекарката. – Не ми харесва това.
90
"Гроздовете на гнева", Джон Стайнбек, изд. "Колибри", 2011 г. -Б. Пр.
91
Афазия – езиково нарушение; загуба или увреждане на способността да се възпроизвежда говор или да се разбира чужда реч. – Б. Пр.