Книжарничка на острова
- Автор: Зевин Габриэлла
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 9789547713260
- Переводчик: Паулина Мичева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Книжарничка на острова». Краткое содержание книги:
И към цялото човечество в неговото несъвършено съвършенство.
Ние, хората, не сме точно романи.
Не сме и къси разкази.
В крайна сметка ние сме събрано творчество.
На изтърканата табела над книжарницата на остров Алис е изписано мотото ѝ: Човекът не е самотен остров. Всяка книга е цял един свят. Ей Джей Фикри, сприхавият собственик на книжарницата, скоро ще разбере какво наистина означават тези думи.
Животът на Ей Джей не е точно такъв, какъвто си го е представял. Жена му загива при катастрофа, книжарницата му отчита най-ниските продажби от години, а най-ценното му притежание – рядко издание на Едгар Алън По – е откраднато. Постепенно той се изолира от хората на остров Алис – от Ламбиаз, полицая, който винаги се е държал добре с него; от Исмей, сестрата на жена му, която се опитва да го спаси от самия него; от Амелия, чаровната и идеалистична търговска представителка на едно издателство, която продължава да идва с ферибота до острова и отказва да се предаде пред лошото му отношение към нея. Дори книгите вече не носят радост на Ей Джей. Те са поредното доказателство колко бързо се променя светът. Към по-лошо.
И тогава в книжарницата му се появява неочакван подарък. Малък, но изключително ценен. Подарък, който ще даде възможност на Ей Джей да пренапише отново живота си и да погледне света с нови очи...
Книжарничката на острова ни напомня какво ни спасява от самотата: чувството ни за съпричастност; способността ни да обичаме и да бъдем обичани; желанието ни да се грижим за някого и да позволим някой да се грижи за нас. В този роман има хумор, романтика, нотка напрежение, но най-вече любов – любов към книгите и към хората на книгите. И към цялото човечество в неговото несъвършено съвършенство.
Габриел Зевин започва да пише на 14 години. Има осем романа за тийнейджъри и възрастни, като пише за жените войници в Ирак, за мафиотска принцеса от ретрофутуристичен Ню Йорк, тийнейджърка в отвъдния свят, говорещи кучета, хора, страдащи от амнезия, и трудността да обичаш един човек дълго, много дълго време. Първият ѝ роман Elsewhere е преведен на над 20 езика. Тя е сценарист на култовия филм Разговори с други жени . Осмият ѝ роман, бестселърът наНю Йорк Таймс Книжарничката на острова, е издаден от най-големите издателства в света. Габриел Зевин живее в Силвър Лейк, Лос Анджелис.
– Най-лесният начин да остарееш, Ей Джей, е да бъдеш технически изостанал.
След двайсет и пет години в компютърния бизнес майка му се бе оттеглила с прилична пенсия и едно-единствено непоклатимо мнение, помисли си кисело Ей Джей.
Пое си дъх, отпи голяма глътка вода, после пак вдиша дълбоко. Усещаше как главата му щеше да се пръсне. Майка му го посещаваше рядко и той не искаше да проваля времето им заедно.
– Татко, стана много червен – каза изведнъж Мая.
– Ей Джей, добре ли си? – попита майка му.
Той стовари юмрука си на масата за кафе.
– Майко, не разбираш ли, че това устройство не само ще унищожи бизнеса ми, но – и което е по-лошо, ще прати безцеремонно и светкавично в забвение векове жизнена литературна култура?
– Драматизираш малко – каза Амелия. – Успокой се.
– Защо да се успокоявам? Не харесвам подаръка. Не харесвам това нещо и определено не харесвам в дома ми да има три такива неща. По-скоро бих купил на дъщеря си нещо по-малко разрушително, като бонг за пушене на трева например.
Мая се изкикоти.
Майка му изглеждаше така, сякаш всеки миг щеше да се разплаче.
– Е, не съм искала да разстройвам никого с подаръците си.
– Чудесни са – каза Амелия. – Подаръците са прекрасни. Всички обичаме да четем и съм сигурна, че ще ги използваме добре. Ей Джей наистина е прекалено драматичен понякога.
– Съжалявам, Ей Джей – каза майка му. – Не знаех, че имаш такова отношение по въпроса.
– Можеше да попиташ!
– Спри, Ей Джей. Престани да се извиняваш, мамо Фикри – каза Амелия. – Това е идеалният подарък за семейство четящи хора. Много книжарници са измислили начини да продават електронни книги заедно с традиционните издания. Ей Джей просто не иска...
Той я прекъсна:
– Знаеш, че това са пълни простотии, Ейми!
– Толкова си груб – каза Амелия. – Не можеш да си заравяш главата в пясъка и да се преструваш, че четците не съществуват. Това не е начин за справяне с проблемите.
– Надушвате ли дим? – попита Мая. Миг по-късно алармата за пожар се включи.
– О, по дяволите! – извика Амелия. – Месото! – впусна се към кухнята, а Ей Джей я последва. – Бях сложила аларма на телефона си, но не се е включила.
– Аз изключих звука на телефона ти, за да не ни съсипе Коледа! – каза той.
– Какво? Спри да ми пипаш телефона!
– Защо не използваш таймера на фурната?
– Защото НЕ МУ ВЯРВАМ! Печката е на около сто години като всичко друго в тази къща, ако не си забелязал – изкрещя Амелия, докато вадеше изгорелите телешки гърди от фурната.
Тъй като месото бе съсипано, коледната вечеря се състоеше главно от предястия.
– И без това харесвам най-много предястията и гарнитурите – каза майката на Ей Джей.
– Аз също – кимна Мая.
– Нямат никаква хранителна стойност – измърмори Ей Джей. – Ще останете гладни след тях.
Имаше главоболие, което не се повлия особено добре от допълнително изпитите чаши червено вино.
– Някой ще помоли ли Ей Джей да подаде виното? – каза Амелия. – И някой ще му каже ли, че не бива да изпива бутилката сам?
– Много зряло – каза Ей Джей и ѝ наля още една чаша.
– Честно, нямам търпение да го пробвам, нана – прошепна Мая на изстрадалата си баба. – Ще изчакам, докато се прибера в стаята си – стрелна тя с очи баща си. – Нали знаеш.
- Мисля, че това е много добра идея – прошепна ѝ тя в отговор.
По-късно същата нощ в леглото Ей Джей продължи да говори за електронните четци.
– Знаеш ли какъв е истинският проблем с четците?
– Предполагам, че ти ще ми кажеш – отвърна Амелия, без да вдига глава от книгата, която четеше.
– Всички си мислят, че имат добър вкус, но не е така. Всъщност съм на мнение, че повечето хора имат ужасен вкус за книги. Когато ги оставим с техните устройства за четене, те ще четат само боклуци и дори няма да осъзнават разликата между добра и лоша литература.
– Знаеш ли какво е хубавото на четците? – попита Амелия.
– Не, мадам Многознайке. И не искам да знам.
– За тези от нас, които имат съпрузи с развиващо се далекогледство, без да споменавам имена. За тези от нас със съпрузи, които попрехвърлят средната възраст и чието зрение бързо се влошава. За тези от нас, носещи бремето на полумъже, които уж са със съпрузи...