Нито пени повече, нито пени по-малко
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-253-4
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Нито пени повече, нито пени по-малко». Краткое содержание книги:
Планът им е съвсем прост: да „ужилят“ измамника, да му задигнат точно толкова, колкото им е откраднал той, и да си върнат парите. До последното пени!
— Здрасти, Лойд. Не знаех, че си в Монте Карло… дай да се срещнем… Довечера в осем ли?… Аз също… Дори вече съм хванал тен. Сигурно остарявам… Какво?… Чудесно, ще се видим.
Харви затвори и каза на стюарда да му донесе голямо уиски с лед, след което отново се отпусна и щастлив, се потопи в лошите финансови новини от сутринта.
— Това според мен е очевидното решение — каза Стивън.
Всички кимнаха.
— Жан-Пиер ще се откаже от бакарата и ще си запази място до Харви Меткаф на масата за блекджек в Американския салон, а после ще чака той да смени игрите. Знаем на кои точно места играе и в съответствие с това ще променяме плана.
Жан-Пиер набра телефонния номер на Казиното и потърси Пиер Каталано.
— Reservez-moi la deuxieme place a la table 2 pour le vingt-et-un ce soir et demain soir, s’il vous plait.35
— Je pense que cette place est deja reservee, monsieur. Un instant, s’il vous plait, je vais verifier.36
— Peur-etre que 100 francs la rendra libre37 — подметна Жан-Пиер.
— Mais certainement, monsieur. Presentez-vous a moi dcs votre arrivee et le necessaire sera fait.38
— Mersi39 — каза Жан-Пиер и затвори. — Всичко е наред.
Беше плувнал в пот, макар че, ако с този телефонен разговор не си беше осигурил запазеното място, по челото му нямаше да избие и капчица. Всички се прибраха по стаите.
Когато часовникът на градския площад отброи полунощ, Робин чакаше притихнал в стая 217, Джеймс стоеше в гаража на болницата и си тананикаше „Оправям се и без теб“, Стивън се намираше в Американския салон на Казиното и въртеше в ръце поредната чаша с доматен сок, а Жан-Пиер седеше на място номер две на втора маса и играеше блекджек. И Стивън, и Жан-Пиер видяха как Харви влиза — бъбреше си с някакъв мъж в просташко карирано сако, каквото само един тексасец ще облече извън задния си двор. Харви седна заедно с приятеля си на масата за бакара. Жан-Пиер побърза да се отдръпне при бара.
— Край, отказвам се.
— Не, не се отказваш — изшушука му Стивън. — Хайде, прибираме се в хотела.
След като се събраха в стая 217, всички бяха оклюмали, но се съгласиха, че Стивън е постъпил правилно. Не можеха да излагат на опасност цялото начинание — ами ако приятелят на Харви ги запомнеше?
— Първата акция мина по вода, вече ми се струва прекалено успешна, за да е истина — каза Робин.
— Я не се изхвърляй! — скастри го Стивън. — И тогава имаше две фалшиви тревоги и се наложи в последния момент да променяме всичко. Нима очакваш онзи тарикат да ни поднесе на тепсия парите си? Горе главата! Какво сте се умърлушили? Вървете да се наспите.
Разотидоха се по стаите, но сън не ги ловеше. Напрежението започваше да си казва думата.
— Хайде да си ходим, Лойд. Вечерта си я биваше.
— За теб да, но не и за мен. Ти сякаш си роден да побеждаваш.
Харви потупа разпалено рамото под карираното сако. Ако имаше нещо, от което да му ставаше по-приятно, отколкото от собствения му успех, то това бе провалът на другите.
— Защо, Лойд, не дойдеш да пренощуваш на моята яхта?
— Не, благодаря. Трябва да се връщам в Ница. Утре по обяд имам среща в Париж, Франция. Хайде, доскоро, Харви, и умната! — Той сръга весело приятеля си в ребрата. — Ей, голяма работа си, ще знаеш!
— Лека нощ, Лойд! — пожела му някак сковано Харви.
На другата вечер Жан-Пиер отиде в Казиното чак в единайсет. Харви Меткаф вече седеше на масата за бакара, но без Лойд. Стивън стоеше свъсен като буреносен облак на бара, Жан-Пиер го погледна гузно и седна на масата за блекджек. Изигра няколко ръце колкото да посвикне, като се постара да не губи много и да не привлича вниманието със скромните си залози. Най-неочаквано Харви стана от масата за бакара и влезе бавно в Американския салон — докато минаваше покрай рулетката, я погледна, но по-скоро от любопитство, а не защото смяташе да залага. Мразеше чистия хазарт и смяташе, че за игрите на бакара и блекджек се иска и умение. Отправи се към втора маса, към стола, отбелязан с номер три, който се падаше отляво на Жан-Пиер — той усети как сърцето му бие като обезумяло, пулсът му сигурно беше скочил на сто и двайсет. Стивън излезе за малко от Казиното, за да предупреди Джеймс и Робин, че Харви се е преместил на масата за блекджек и вече седи до Жан-Пиер. После се върна при бара и отново зачака.
35
Запазете ми, ако обичате, за девет вечерта днес и утре второ място на втора маса (фр.). — Б.пр.
36
Струва ми се, господине, че мястото вече е запазено. Един момент, ако обичате. Ще проверя (фр.). — Б.пр.
37
Дали със сто франка няма да се освободи? (фр.). — Б.пр.
38
Разбира се, господине. Щом пристигнете, елате при мен и ще го уредим (фр.). — Б.пр.
39
Благодаря (фр.). — Б.пр.