Да яхнеш Змията
- Автор: Кеннел Стивен Джозеф
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Да яхнеш Змията». Краткое содержание книги:
Минаха по странични улички, но Фу Хай бе изумен от великолепието на колонията. По широките булеварди се движеха ролс-ройси, фордове и мерцедеси. Хората бързаха по задачи. Със своите рикши, плоскодънни лодки, небостъргачи и неонови реклами градът смесваше Изтока със Запада.
Влязоха в тунела под пристанището и излязоха от остров Хонконг. Красивото момиче мълчеше. Не поглеждаше Фу Хай и сякаш дори не забелязваше, че той се усмихва на новите си западняшки дрехи.
Накрая спряха на улица, която приличаше на стена от порутени сгради. Тя плати на шофьора, слезе от таксито и направи знак на Фу Хай да я последва. Странно, но пред неугледните сгради беше паркиран красив ролс-ройс.
— Това е Града на стените в Цзюлун — обясни момичето. — Гето е, но се контролира от нашата триада.
Той кимна и погледна луксозния автомобил. Не беше виждал отблизо такава хубава кола.
— Ролс-ройсът е на новия Шан Чу на триадата — каза тя, когато видя, че Фу Хай разглежда колата. — Името му е Хенри Лиу. Той е кльощав, много зъл… и куц. Викат му Лиу куция. Щом влезеш вътре, той ще ти каже какво да направиш, за да се отплатиш за пътуването. Трябва да се съгласиш с всичко, което ти каже.
Двамата пресякоха улицата и Фу Хай забеляза, че вървят по стотици човешки зъби.
Момичето забеляза, че той ги гледа ужасен, и се усмихна.
— От нелицензираните стоматологични кабинети са — обясни тя. — Зъболекарите обичат да се хвалят с майсторството си.
Двамата стояха пред високите сгради, когато изведнъж над Града на стените прелетя огромен реактивен самолет на „Юнайтед Еърлайнс“. Беше спуснал колесника и бе готов да се приземи на международното летище в Хонконг, което се намираше два километра по-нататък. Фу Хай се стресна от звука и погледна реактивния самолет, който ревеше над главата му и хвърляше тъмна сянка над него. Той се зачуди дали сянката не е предзнаменование.
— Полет от Америка — усмихна се момичето.
Сетне влязоха в един от стоматологичните кабинети. Измъкнаха се през задната врата и се озоваха сред мрачните и усойни улички в Града на стените. Вонята от боклуците беше невъобразима. Момичето отвори някаква врата. Влязоха и тя се обърна към Фу Хай:
— Ти стой тук.
Той огледа мрачното помещение. На стената, над малкото златисточервено светилище на Буда, беше окачено осмоъгълно огледало.
— Пази от зли духове — обясни момичето. — Те не могат да гледат грозните си лица.
После тя се обърна и излезе, затваряйки вратата след себе си.
Фу Хай се облегна на влажната стена и въздъхна с облекчение. Бе прекосил почти цял Китай, от Купола на гнева до Южнокитайско море. Щеше да направи всичко, което поискаха от него, за да спечели свободата си.
Младият мъж не знаеше, че се намира в гетото, където е роден Уили Уо Лап.
Не знаеше също така, че в огромния самолет, хвърлил сянка над него, седяха двама американци, които щяха да променят живота му завинаги.
Втора част
Градът на върбите
19.
Хонконг
Хотел „Пенинсюла“ се извисяваше на нос Ша Цуй като самотен император. Панорамните прозорци на последния етаж гледаха към пристанище „Виктория“. Каменният му гръб бе обърнат към блъсканицата и какофонията на Солзбъри Роуд.
В онзи вторник световноизвестният хотел, познат на гостите си само като „Пен“, беше почти пълен. Уилър обсъди това с учтивата жена на рецепцията и накрая нае Мандаринския апартамент с две спални в новата централна кула на двайсетия етаж, като използва картата си „Американ Експрес“. Даде повече пари, отколкото желаеше да похарчи. Нямаха багаж и той каза на носача, че сам ще намери апартамента, после прекоси мраморния под на фоайето и се приближи до ръждивочервеникавото старинно канапе, на което седеше Таниша. Когато й съобщи, че ще спят в един апартамент, тя само го погледна.
— Няма стаи — нервно обясни той с консервативен британски акцент.
— Не забравяй, че съм обучена за ръкопашен бой — отговори Таниша.
Двамата минаха през фоайето, украсено с масивни антики от времето на кралица Елизабет, намериха асансьор, качиха се и без да разговарят, поеха към двайсетия етаж.
Мандаринският апартамент беше великолепен. Намираше се на предпоследния етаж и от него се разкриваше изключителна гледка към пристанище „Виктория“. Вратите и вентилаторите на тавана даваха своя дан към колоритното му минало. Хотелът беше собственост на „Хонконг Шанхай Хотелс Лимитид“, една от най-големите компании на хонконгската стокова борса. „Пен“ имаше богато историческо минало и през 1943 година бе служил за щаб на японските окупационни сили. Наскоро беше ремонтиран, за да се подчертае неокласическата му архитектура. Прозорците гледаха на юг, към залива на остров Хонконг. Таниша се приближи до армираното стъкло на прозореца. Гледката я изуми.