Да яхнеш Змията
- Автор: Кеннел Стивен Джозеф
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Да яхнеш Змията». Краткое содержание книги:
Най-важното беше демонът на вината, че е оцеляла, който я измъчваше. Таниша си припомни дните в детската градина. Как бе възможно онази група от някога сияещи лица да се окаже такъв развъдник на провалени очаквания? Всъщност вината й се състоеше в това, че бе напуснала квартала, бе отишла другаде и се опитваше да бъде различна. Защото дълбоко в душата си тя мразеше Халката, онова малко момиче с тъмни бадемови очи, и искаше да бъде друга. Но не знаеше как.
Дали търсеше избавление, или бягство?
— Запази билети — каза Таниша на Уилър, после стана и излезе от бара, за да се обади на Верба, преди да е променила решението си.
— Съжалявам, капитане, знам, че е късно, но трябваше спешно да замина при роднините си в Кливланд — излъга тя. — В понеделник ще бъда на работа.
— Виж какво, Таниша, онези хора от Отдела за вътрешно разследване не се шегуват. Ще те разпънат на кръст. Поисках да видя доклада, но ми отказаха. Пазят всичко в тайна. Но гангстер на име Синия е казал, че предаваш информация.
И така, Синия бе заявил, че тя е предател. Та той изобщо не беше в старото й обкръжение, нито се движеше с кварталната й банда. Синия беше дребен гангстер от бандата „Шеметните шейсет години“.
Тази шайка и старите й приятели често се караха за територии. Тя се срещаше с двама от главатарите на „Льохманите“, а Синия се опитваше да я свали. Той явно бе излъгал. Детективите от Отдела за вътрешно разследване не можеше да са толкова неадекватни, че да повярват на гангстер от противникова банда.
— Чуваш ли какво говоря? — прекъсна мислите й Верба.
— Разбирам, капитане.
— Добре. Ще кажа на Отдела за вътрешно разследване десет часа в понеделник. Да бъдеш там. Иначе никой няма да те защити.
— Никой никога не го е правил — тъжно изрече тя.
Капитан Верба затвори. Таниша се запита дали не допуска ужасна грешка.
Фу Хай седеше на една скала в Уон Чук Хан под петхилядолетните рисунки от епохата на неолита, които вече не означаваха нищо, и чакаше. Падна мрак. Той заспа и се събуди едва сутринта.
Отвори очи и видя голяма черна наджа. Беше допълзяла до него, за да го разучи. Езикът й се стрелкаше, а праисторическите очи блестяха, разкривайки злоба, трупана с векове. Фу Хай не помръдна. Беше ужасен. Знаеше, че качулатата кобра е една от най-отровните змии в света. Сърцето му едва не спря да бие, докато гледаше смъртоносното влечуго. Изведнъж змията се обърна и запълзя по скалата.
Фу Хай стана и пое дълбоко дъх. Помисли, че това вероятно е предзнаменование. Той „яздеше Змията“ и онази отровна кобра го бе пощадила, за да отиде в Америка.
В десет и нещо дойде братовчедката на Тоу Клепоухия. Тя беше висока, слаба и много красива. Беше облечена в старинно китайско кимоно с цепка, излязло отново на мода заедно с присъединяването на Хонконг.
— Ще те заведа на едно място, където ще отседнеш. Не е много хубаво, но там ще бъдеш в безопасност, докато приготвят документите ти. — Младата жена му даде малкия куфар, който носеше. — Облечи тези дрехи, за да не се различаваш от останалите.
Той се скри зад скалата и отвори куфарчето, откъдето извади син костюм. Не беше добре ушит и кройката не беше стилна, но това беше най-хубавата дреха, която бе обличал. Фу Хай измъкна и нова бяла риза и вратовръзка. Преоблече се и накрая взе чорапите и евтините нови обувки. Бяха два номера по-големи, но той пристегна връзките, сложи в куфара старите си дрехи от фабриката за коприна и се приближи до красивата жена.
— Никога няма да мога да ти се отблагодаря за тези прекрасни подаръци — каза той.
— Ще можеш — отговори тя.
Нещо в начина, по който младата жена произнесе това, го обърка, сякаш в думите й се съдържаше някаква мрачна тайна. Сетне му даде клетъчен телефон. Фу Хай го погледна изумен.
— Не работи — обясни жената, — вътре няма механизъм, но го закачи за колана си, за да изглеждаш като всички в Хонконг.
После го поведе надолу по хълма. Взеха такси и младата жена каза на шофьора адрес в Новите територии в Цзюлун.