Пясъчните войни. Книга втора (Поздравът на чуждоземеца. Да отвърнеш на огъня. Предизвикателството прието)
- Автор: Ингрид Чарльз
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9545857498
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Пясъчните войни. Книга втора (Поздравът на чуждоземеца. Да отвърнеш на огъня. Предизвикателството прието)». Краткое содержание книги:
ДА ОТВЪРНЕШ НА ОГЪНЯ
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО ПРИЕТО
— Джек няма нищо общо с гнусните ви политически интриги!
— Така ли? Ами с какви интриги има нещо общо? С тези на Зелените ризи може би? Откъде да знаем как е прекарал тези седемнадесет години от живота си?
Тя усети, че се задушава от гняв.
— Пепус е назначил глупак за министър на войната.
Мъжът пристъпи към нея и топлината на тялото му я опари като разпален огън. Татуировките й излъчваха сигнали за опасност, но тя не им обръщаше внимание.
— Имате само един шанс — чу го да процежда през стиснати зъби. — Един-единствен и нищо повече. И той е Джек да бъде толкова наивен, колкото е храбър. Кажете ми с кого се вижда и какво прави, за да мога да го защитавам през следващите месеци, когато… — спря насред дума и преглътна, без да сваля поглед от нея. — Не съм глупак, нито Пепус е такъв и вие го знаете добре. Изповядайте ми се, инак Джек ще бъде оплетен в чужди планове и накрая и двамата ще пострадате.
За първи път от онзи съдбовен миг пред Хусиах тя съжали, че й бяха отнели способността да убива. Ако я притежаваше все още, сега щеше да насочи невидимата си стрела право към ума на Баадластър. Без никакви угризения на съвестта.
Министърът отстъпи стреснато назад, сякаш прочел мислите й.
— Някой ден, милейди, ще се срещнем отново и тогава ще си спомните, че сте отказали великодушното ми предложение.
— Никога няма да шпионирам Джек!
— Късно е — наведе той глава. — Прибирайте се у дома. Имаме работа тук и вие ни пречите.
Амбър се завъртя и си тръгна със забързана крачка. Изпитваше слабо задоволство при мисълта, че клопката на Баадластър ще остане празна, тъй като бе предназначена за нея, но той не го знаеше.
По-късно, докато лежеше в леглото, загърната с копринения кафтан, който си бе донесла от Бития, тя отново съжали, че е изгубила способността си да убива. А и татуировките, изглежда, бяха отнели всички останали парапсихични таланти, с които някога бе надарена. Скоро нямаше да има с какво да помага на Джек и Фантом в борбата за оцеляване. Освен с дребните хитрини. И недовършеното обучение за доминионски Рицар.
Пепус беше буден, когато Баадластър се върна с празни ръце. Императорът седеше в удобно кресло и посръбваше чай от изящна порцеланова чашка. Усмивката не слезе от лицето му дори когато Баадластър го погледна така, сякаш изпитваше желание да се пресегне, да сграбчи крехката чаша и да я строши в пода.
— Няма ли я плячката?
— Не. Но това не означава, че се отървахме от проблема. Дори Ласадей, човекът на Сторм, е обезпокоен.
— Но няма никакви улики, че командирът е въвлечен.
— Така е.
— Зарежи тая работа.
Баадластър се облещи.
— Да зарежа тая работа? Първо ме понижават до обикновен ловец на шпиони, после ми казват да зарежа тая работа?
— Нападението на Клактут е далеч по-важно. — Пепус остани чашата и избърса горната си устна.
— Означава ли това, че мога да се върна към стратегическото планиране? — попита обнадеждено Баадластър.
— Разбира се. Веднага щом се свържеш с кралица Трикатада.
Баадластър размаха гневно ръка.
— Ние печелим, Пепус. Не може да захвърляте всичко на вятъра, като издавате на кралицата нашите планове.
— О, не. Нямам никакво намерение да й издавам плановете ни. — Императорът се изправи и приглади дрехите си. — След като затвориха посолството си, нямаме никаква връзка с тях. От друга страна, изглежда, че както ние, така и те са атакувани от трети участник, и ми се ще да разбера какво знае тя по въпроса.
— Драките никога няма да ни кажат.
— Може би — засмя се Пепус. — Но понякога, драги ми Баадластър, от това какво не казват и как точно не го казват, можем да съдим за много неща. Хайде, иди и се обади. А когато приключиш с разговора, ела да ми докладваш.
Вандовър се поклони с язвителна усмивка, докато императорът напускаше помещението.
27.
„Ръждясалият болт“ не бе претърпял съществени промени от времето, когато Джек го бе посещавал за последен път. Освен, може би, че бе станал по-занемарен. Мъж с жълтеникаво лице отмести завесата на сепарето, в което се бе настанил Джек, погледна го с очи, пожълтели от прекомерната употреба на алкохол, и кимна.