![Върховното кралство [Рицарят] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/2/9/2/vrhovnoto-kralstvo-ricaryat-download.jpg)
Върховното кралство [Рицарят]
- Автор: Певель Пьер
- Серия: Върховното кралство #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Върховното кралство [Рицарят]». Краткое содержание книги:
Никакъв шум.
Лорн почувства как гърлото му се свива.
По традиция в квартала на оръжията живееха кралският оръжеен майстор и кралският ковач. Първият тренираше и обучаваше Върховния крал, докато вторият изковаваше оръжията и доспехите му. На всеки един от тях по свой начин беше поверен животът на краля. Престижна, но смазваща отговорност, за която човек трябваше да се покаже достоен.
Бащата на Лорн беше учител по фехтовка на Ерклант II. Беше го придружавал във всички битки и когато времето на войните свърши, беше останал завинаги при него. Така че Лорн беше прекарал тук първите години от живота си; тук беше израснал при баща си и майка си; тук се беше връщал всяко лято през юношеството си. Точно тук беше обучен на трудния занаят на учител по фехтовка от баща си, като от двама им с Алан се лееше пот и кръв, но никога не се отказваха, независимо от умората и раните.
Накрая, тук беше обичал за пръв път.
Тя се казваше Наерис. Беше единствената, обожавана дъщеря на кралския ковач Рейк Вард. Като истинско момче беше споделяла игрите на Лорн и Алан, когато бяха деца. Когато се превърна в красива девойка, двете момчета се влюбиха в нея едновременно през едно лято и се опитаха да я съблазнят. Тя предпочете Алан, както толкова много след нея. С годините Лорн щеше да свикне с това. Алан умееше да говори добре, беше привлекателен, елегантен и изпълнен с жар. В него имаше нещо слънчево. Той заслепяваше. И това, което правеше така, че тълпите да го обожават, караше и жените рано или късно да падат в ръцете му. Никой не можеше да му устои дълго.
Това правило беше имало едно-единствено изключение — Алисия.
За миг Лорн остана мълчалив пред къщата на своето детство. В неговите очи това беше преди всичко къщата на баща му — къщата, в която учителят по фехтовка, останал вдовец, беше остарял сам и беше дочакал смъртта си.
Капаците на прозорците бяха затворени.
Лорн се опита да отвори вратата. Тя беше заключена, но се клатеше. Той я натисна с рамо, напъна я без много усилия и тя се отвори със скърцане пред него.
За миг се поколеба на прага, до него достигна миризма на застояло и на стара прах.
После влезе.
Едва виждаше в тъмнината. Но всичко тук му беше близко и като че ли нищо не беше помръднало, откакто…
Открай време.
Или поне от последния път, когато Лорн беше дошъл да види баща си, при връщането си от Сарм и Валанс, където беше отишъл да търси Алан. Разбира се, не можеше да каже нищо за своята мисия, нито за властта, която кешът имаше над един принц на Върховното кралство. Дори на баща си. Дори на кралския учител по фехтовка.
Два дни по-късно Норфолд поиска меча му и го арестува.
— Кой сте вие? — каза изведнъж женски глас зад гърба на Лорн. — И какво правите тук?
Лорн се обърна и веднага беше заслепен от светлината на фенер. Вдигна ръка, за да предпази очите си и обърна глава, като се мъчеше да гледа встрани.
— Предупреждавам ви, че ако повикам часовите, то ще е, за да приберат трупа ви! — заплаши младата жена, която стоеше на прага. — Отговаряйте!
По ботуши, панталон до коленете, риза и сако, тя поклащаше фенера в лявата си ръка, а в другата държеше меч.
— Нае? — каза Лорн. — Нае, ти ли си?
Младата жена се поколеба.
— Л… Лорн?
Вдигна фенера, който освети напълно лицето ѝ и престана да заслепява Лорн. Той позна без никакво съмнение големите ѝ черни очи и онзи храбър вид, нежната светлина в погледа ѝ и дясната буза, разполовена от грозен белег.
Наерис.
— Да, Нае. Аз съм.
— Лорн!
Пусна меча и фенера и се хвърли в прегръдките му, дълго го притиска към себе си — едно слабо, твърдо тяло, което го смути. Не знаеше какво да прави с ръцете си, но накрая я прегърна.
Развълнувана, младата жена се мъчеше да намери думи.
— Това… това си ти, ти си… Аз… мислех, че…
— Бях освободен, Нае. Оневинен…
— Но как? — попита тя, като се отдръпна малко, за да го погледне в лицето. — Дори не знаехме дали си…
Усмихна се, очите ѝ бяха пълни със сълзи.
— Бях повикан отново от Върховния крал — каза Лорн. — Аз…
Но Наерис го прекъсна:
— Не, не тук. Ела — каза тя и го хвана за ръката. — Сега ще ни разкажеш всичко. Татко ще е много доволен да…
Изведнъж млъкна и стана сериозна.
— Какво — разтревожи се Лорн.
— Аз… съжалявам много, Лорн… За баща ти.
— Благодаря, Нае.
— Татко го намери, знаеш ли? Една сутрин… вече… вече беше много късно…
Очите на Наерис отново се замъглиха, но този път сълзите ѝ не бяха от радост.
— Хайде, хлапе. Изпий още една чаша.
Лорн беше изгубил сметката, но сърце не му даваше да откаже. Впрочем Рейк Вард му сипа, без да чака и тъй като бутилката се изпразни, се обърна към дъщеря си.