Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Върховното кралство [Рицарят]
Върховното кралство [Рицарят] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Върховното кралство [Рицарят]

Электронная книга - «Върховното кралство [Рицарят]». Краткое содержание книги:

Името му бе Лорн Аскариан.ЕДИН МЪЖНякои казват, че с него дойде нещастието.ЕДНО КРАЛСТВОДруги, че е негова заслугата за спасението.ЕДНА СЪДБАВъв вените му течеше черната кръв на обречените герои.Пиер Певел е един от най-изтъкнатите и обичани представители на френското фентъзи. Отначало работи като сценарист и журналист и подписва романите си с псевдонима Пиер Жак. Става известен с трилогията „Сенките на Вилщад“, публикувана през 2001 г., а следващата година печели Голямата награда за фантастика. За своите романи е получил най-големите награди, присъждани в този жанр: „Имажинал“ (2005), Наградата на гимназистите „Имажинал“ (2009) и „Дейвид Гемел“ (2010) за трилогията „Остриетата на Кардинала“, преведена в над десет страни, включително във Великобритания и САЩ.
1 ... 51 52 53 54 55 56 57 58 59 ... 183
Перейти на страницу:

Тъжна ирония…

Станал отново мрачен, Лорн си сипа чаша вино и отиде да се облегне на прозореца.

Тъй като беше почти пуста, Цитаделата беше съвсем смълчана. Чуваше се само свистенето на вятъра, плющенето на знамената и сигналите от тръба, които отмерваха военния живот. Цитаделата никога не бе била весело място, но все пак Лорн я познаваше като много по-оживена, когато като юноши идваха с Алан да прекарат лятото при Върховния крал. Крал Ерклант всъщност винаги беше предпочитал Цитаделата пред дворците си. Все пак беше крал воин. Но несъмнено и защото можеше по-лесно да ходи на гроба на дядо си, Ерклант I, чието име носеше и почиташе паметта му.

Ерклант Стари.

Този, който беше победил в Последната война на мрака. Този, който беше основал Върховното кралство. Този, който беше победил Серкарн — Дракона на разрушението и беше придобил неговата мощ.

Легендата и историята се преплитаха толкова тясно, когато ставаше дума за него, че беше трудно да повярваш, че е бил същество от плът и кръв, че е живял в тази Цитадела и се е бил срещу армиите на сянката и забравата в тези планини. Но още по-трудно беше да повярваш, че останките му почиват недалеч, под една каменна плоча.

Блуждаещият поглед на Лорн се спря на една кула, чийто силует различаваше. Там се помещаваше затворът, където той беше чакал изхода от своя процес. Дори не беше присъствал. Обвинен, че е предал тайната на секретните преговори между Върховното кралство и Иргаард, чието успешно развитие трябваше да гарантира, на него му беше наложено мълчание и безсилие, докато съдиите разглеждаха при закрити врата свидетелства и документи, които изглежда го уличаваха. Никой не пое защитата му. Процесът беше бърз и по-малко от месец, след като беше арестуван, Лорн отплава за Далрот. Що се отнася до преговорите между Върховното кралство и Иргаард, те бяха подновени след две години по инициатива на министър Естеверис. И по странен каприз на съдбата Лорн се беше върнал тогава, когато те щяха да завършат с възстановяването на дипломатическите отношения между двете страни и след време — с мирен договор.

Огорчен, Лорн отпи глътка вино, чийто вкус не усети.

* * *

Изтощен, Лорн заспа и започна да сънува.

Кошмарите му го отпратиха в собствения му ад. Видя се скитащ, изгубен и тревожен в една крепост, която беше едновременно Далрот и Цитаделата. Чуваше викове, плачове, стенания. Неговите може би. Пратеникът му говореше, но гласът му беше заглушен от шума на буря, чиито пурпурни светкавици го заслепяваха. Безпомощен, Лорн гледаше как Пратеникът се отдалечава. После се обърна и ужасѐн вдигна поглед към един излъскан драконов череп. Изкрещя, когато драконът отвори челюстите си и го изпепели в пламтящ огън.

Лорн се събуди стреснато, беше задъхан, сърцето му биеше лудо. Котката беше седнала до него и го гледаше, а едната ѝ лапа беше сложена върху потните му гърди.

Глава 25

Лорн беше готов, когато дойдоха да го вземат. Чакаше в една от залите на замъка, безразличен към портретите на кралете на Лангър, които красяха стените. Беше напрегнат и тревожен. Не знаеше какво иска от него Ерклант ІІ, знаеше само това, което Пратеникът му беше казал или оставил да разбере: той имаше изключителна съдба и тази съдба започваше тук, в Цитаделата, с аудиенция при умиращия крал.

Въведоха го в тронната зала.

Тя беше дълга и висока, обточена с колони и потънала в мрак. Тесните ѝ, ъглести прозорци бяха изцяло закрити с дебели черни завеси. Големи свещници бяха разположени равномерно още от вратата и трептящите пламъци на свещите позволяваха едва-едва да се види нещо.

Лорн тръгна към трона, поставен на подиум в края на дълъг червен килим. Килимът приглушаваше шума от стъпките му. Цареше дълбока тишина, но сякаш имаше нещо живо и трептящо под каменните сводове. Лорн чувстваше, че върви към съдбата си. Стоеше изправен и се мъчеше да остане невъзмутим, а юмрукът му стискаше дръжката на сканда, който висеше на хълбока му.

Седнал на трона си от абанос и оникс, старият крал Ерклант II чакаше неподвижен. Беше с ботуши, облечен в черна кожа и сива ризница. Тъмен воал, придържан от короната му, покриваше лицето му. Дясната му ръка почиваше върху дръжката на меча му, прибран в ножница, сякаш почиваше върху дръжката на бастун.

1 ... 51 52 53 54 55 56 57 58 59 ... 183
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)