Върховното кралство [Рицарят]

Долината оставаше покрита с пелена от блед прах, когато напуснаха Цитаделата и по една стръмна пътека стигнаха до проход, пазен от величествена укрепена порта — останка от Последния мрак.

Норфолд водеше отряда, следван от шестима конници, носещи сивите кралски флагове, на някои от които се вееха петте корони на Върховното кралство, а на други — вълчата глава, която беше личният герб на краля. Лорн и Върховният крал ги следваха. Двайсет конници, облечени в тъмни кожени доспехи и ризници, завършваха шествието, на главите си носеха шлемове, мечовете висяха на хълбоците им, а щитовете бяха сложени отзад на конете.

Върховният крал носеше короната си, а на лицето му беше сложена абаносова маска, инкрустирана със сребро. Беше облякъл дълго наметало и дебели ръкавици, така че дори сантиметър от повехналата му кожа да не е изложен на слънцето. Лорн се беше учудил, когато го видя да се появява така, а още повече, когато го видя да сяда на седлото с помощта само на един коняр. Беше отправил въпросителен поглед към Норфолд, който обаче остана безизразен.

— Да тръгваме — каза тогава кралят с дрезгавия си глас, преди да забие шпорите.

След три часа езда стигнаха до една долина, където капризен вятър духаше, свистеше, вдигаше вихрушки и воали от сивкав прах, които бавно слягаха. Само един път прекосяваше тази страшна, отчайваща долина. Той водеше в храма, изграден на склона на най-високата от Закрилящите планини, която пазеше мавзолея на Ерклант I.

Разминаха се с неколцина поклонници, повечето окаяни, които се отдръпнаха пред тях и като си махнаха качулките, почтително поздравиха, виждайки цветовете на Върховното кралство и на Върховния крал. Тогава ескортът премина в галоп. Остави мъжете и жените в прахта, така че те се съмняваха дори дали бяха съзрели своя крал и невярващо, сякаш обзети от ужас гледаха как се отдалечава сред оглушителния тропот на подкованите коне, цвиленето, дрънчащите оръжия и плющящите на вятъра знамена…

Също като тях, Върховният крал отиваше в храма, където, предупредени за посещението му, свещениците с бръснати татуирани глави го чакаха. Облечени в сиви раса, те принадлежаха към орден, отдаден на почитта към паметта на първия от Върховните крале, на молитви за душата му и на поддържане на гроба му. Всички бяха дали обет за мълчание.

Конниците слязоха от конете в един двор, пазен от голям червен свод. Изтощен, кралят беше обзет от слабост, което накара Лорн и Норфолд да го сложат да седне на една пейка. Тогава Лорн разбра причината за изненадващата му сила — дъхът му лъхаше на опиващия вкус на кеша.

Следователно Върховният крал се дрогираше.