Върховното кралство [Рицарят]
- Автор: Певель Пьер
- Серия: Върховното кралство #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Върховното кралство [Рицарят]». Краткое содержание книги:
И нищо не можеше да устои дълго време на дъха му.
Обаче най-лошото несъмнено беше злокобната аура, която се излъчваше от него, аура, която ужасяваше Лорн и го караше да се облива в студена пот. Защото жарта, която светеше във вътрешностите на това чудовище, не беше от този свят, а се хранеше от Тъмнината.
Драконът на разрушението подаде глава напред, на светлината на факлите. Червените му очи блестяха като сфери, пълни с разтопен метал. Ципеста яка, пронизана от рога от слонова кост, красеше основата на главата му. Тя почти скриваше нашийника от аркан, който стягаше врата му и от който започваха дългите, тежки вериги, които се влачеха по камъните и пристягаха гърдите и лапите му.
Лорн разбра, че Ерклант I не беше убил Серкарн. Беше го пленил и поробил.
— Подчинен е чрез вълшебство на кралете на Лангър и на техните потомци — каза старият крал и стана. — На него дължим оттогава до сега нашата мощ и нашата слава.
Слисан и объркан, Лорн се обърна към Върховния крал, но той говореше на Серкарн:
— Е, стари мой приятелю? Каква е присъдата ти?
Униженият дракон се размърда във веригите си и изръмжа. Но потопи своя ужасен поглед в очите на Лорн и започна да търси, да рови…
… накрая намери.
„Пазителите не са те излъгали — обяви той със съжаление. — Нищо не мога да направя срещу него.“
Лорн усети как една костелива ръка се поставя на рамото му.
— Чуваш ли? — попита кралят.
Лорн го гледаше, без да разбира.
— Какво означава това?
Тънките, сухи устни на Върховния крал се усмихнаха. Зениците му, които приличаха на малки черни топченца, блестяха от надежда и радост.
— Това означава — каза той, — че ще ти поверя съдбата на моето кралство. Защото умирам и след по-малко от година вече няма да ме има.
Тогава Лорн се обърна и вдигна поглед към пламтящите очи на дракона. Стори му се, че мощта на Серкарн може да го помете и унищожи, когато си пожелае.
Това беше…
— Но ако нищо не се направи, Върховното кралство ще изчезне заедно с мен — продължаваше старият крал.
Беше все едно да се изправиш срещу мълчалива буря, срещу невидим ураган.
— Зная, че ти правя едно ужасно признание, Лорн. Но се нуждая от теб. Върховното кралство има нужда от теб.
Все едно беше пронизан от нечувана сила, появила се от дълбините на света и на времето.
— Лорн, чуваш ли ме?
Но Лорн не отговаряше.
Или по-скоро не отговаряше на краля, защото беше цял обсебен от думите, които мислено разменяше с дракона — и само тях можеше да чуе.
Така в мълчание измина един дълъг миг.
Втора част
Краят на пролетта на 1547 г.
Глава 1
Така той напусна Цитаделата и сивите каменни крепостни стени. Освен Върховния крал никой друг не знаеше крайната цел на пътуването му. Яздеше по страничните пътища, сам, с меч на хълбока и с пръстен с вълча глава на пръста. Накрая, след дълги дни, напусна равнините на Лангър и започна да изкачва планините на Аргор. В ръкава му беше скрито писмо, подпечатано с черен восък.