Келтите на Балканския полуостров (IV–I век пр.н.е.)
- Автор: Домарадски Мечислав
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Келтите на Балканския полуостров (IV–I век пр.н.е.)». Краткое содержание книги:
В с. Кълново, Шуменски окръг, напоследък са открити няколко погребения. Те са в могили с малки размери, под които са открити шахти и ниша, идентични на тази, открита в Браничево (вж. по-горе). В тях са открити тракийски елинистически и латенски предмети. С подробна информация не разполагаме, тъй като те все още не са публикувани, но едно от тях буди особен интерес. В него е открито богато въоръжение латенски тип (меч, боен нож, щит, ризница и др.), както и келтска по форма паница. Останалият погребален инвентар се състои от тракийски метални предмети (юзда и др.) и глинени съдове. Значителна част в погребалния инвентар заемат и импортираните елинистически глинени съдове. В това погребение са открити кости от дива свиня, сложени като дар за умрелия. Обичаят у келтските племена да се слагат части от това свещено животно за храна в отвъдния свят вече бе описан по-напред. Погребението е датирано въз основа на амфорни печати и други предмети в началото на II в. пр.н.е. Въпреки типичния за гетите погребален ритуал и големия процент местна керамика при това погребение може да бъде поставен въпросът за етническата принадлежност на умрелия.
Долината на р. Камчия е слабо проучена в археологическо отношение. Известни са няколко обекта от времето между IV–I в. пр.н.е. На един от тях са открити глинени съдове, вероятно с келтски произход, и латенски фибули от края на II в. пр.н.е. (гр. Дългопол — материалите са непубликувани), както и един случайно открит и произхождащ вероятно от антично селище (с. Методиево, окр. Шуменски) фрагмент от стъклена гривна. От този район произхождат и фибулите със заимствувани латенски елементи, открити в тракийски погребения от края на IV в. пр.н.е. (Ивански, Маломир).
Концентрацията на материали с латенски произход или материали с латенски заемки по долината на р. Камчия поставя въпроса за тяхното появяване.
Разглеждайки историческите данни за присъствието на келтски елементи на територията на гетския племенен съюз, по-горе бе посочено, че през III в. пр.н.е. там би трябвало да се допусне и присъствието на бастарни. Но в същност земите, заети от тях, би трябвало да се намират на север от делтата на Дунава. По-вероятно остава тогава решението, че тези следи може да са били оставени от живеещите някъде в околностите на Източна Стара планина корали, които Ш. Гийонварк причислява към келтските племена. Може да се отиде и по-далеч в тези разсъждения и да се допусне, че откритите латенски материали в долината на р. Камчия са следи от поселищния живот на това племе. Поради това може да се допусне възможността погребението от Кълново да принадлежи на представител на келтската аристокрация от племето на коралите.
Могилният некропол в Панагюрските колонии не само обогати представите за културата в Тракия през II–I в. пр.н.е., но и откри нови страници от нейната история. Откритите и разкопани 30 могили са групирани в пет некропола, имат височина от 0,30 до 2 м и диаметър от 5 до 14 м. Натрупани са от камъни и пръст. При някои от тях периферията е ограничена с пръстен от набити камъни, при други той огражда огнището или самото погребение. Всички погребения са чрез трупоизгаряне, извършено в гроба, и принадлежат както на мъже, така и на жени. Погребалният ритуал, както и гробните дарове — двуостри и едноостри железни мечове, копия, криви железни ножове, части от конско снаряжение, железни и бронзови фибули, железни колани, гривни, бронзови пластинки от ризница, цели и фрагментирани глинени съдове — не се отличават значително от погребенията и техния инвентар от Северозападна Тракия, нито от Централна (т.е. долините на реките Тунджа и Марица). Поради това причисляването на всички тези погребения към групата на Падия — Панагюрски колонии от З. Вожняк, може да има основание в най-общи линии.
Общите прилики, произтичащи от главните тенденции в промените на тракийския погребален ритуал през III–II в. пр.н.е., не са достатъчни, за да бъдат включени в една културна група погребения от Северозападна Тракия и от Панагюрските колонии.
Сравнително добре проученият погребален ритуал от некропола при Панагюрските колонии проявява редица стари тракийски традиции, като например каменните кръгове, преобладаването на погребения без урни и др., както и елементи, характерни за погребенията от долините на реките Марица и Тунджа от II в. пр.н.е. — II в. от н.е. — малката големина на могилите, небогатия гробен инвентар, честото погребване върху кладата и т.н. Само някои от елементите се срещат и в Северозападна Тракия, което позволява да се твърди, че Панагюрските колонии повече се приближават до тези от Дуванли, Житница, Богомилово, Тъжа (т.е. от долините на реките Марица и Тунджа), отколкото до тези на сердите или трибалите. Най-голямата прилика засяга гробните дарове и по-точно значителния процент на латенски предмети между тях, но в техния състав има основна разлика. В Северозападна Тракия най-често е положено почти пълното въоръжение — меч, боен нож, щит, юзда, докато в Панагюрски колонии рядко се срещат в едно погребение дори два вида въоръжение — най-често връх от копие и боен нож (рис. 47). Мечове, и то от различен тип, са намерени само в три могили — единият, от най-богатото погребение, е латенски тип, вторият е от тип, разпространен в Югозападните тракийски области и характерен за тракийската култура, а третият е двуостър, силно фрагментиран и вероятно също от латенски тип (обр. 38). Рядко се срещат мечове и в могилите в долините на Марица и Тунджа. И тук погребенията съдържат обикновено бойни ножове или копия. Погребенията, съдържащи единствено глинени съдове и една или две фибули, гривни и други украшения, са около 30 % от всички в Панагюрските колонии и са известни също и от Дуванли, Житница и др. Те принадлежат на жени, докато в Северозападна Тракия такива не са известни.