Келтите на Балканския полуостров (IV–I век пр.н.е.)
- Автор: Домарадски Мечислав
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Келтите на Балканския полуостров (IV–I век пр.н.е.)». Краткое содержание книги:
Въоръжението. Латенското влияние се чувствува най-силно във въоръжението. Като следствие от това е обогатяването на състава на тракийското въоръжение с нови типове. Естествено при разглеждането на латенските влияния в тази сфера не бива да се забравя зависимостта на изводите от степента на знанията ни за погребалните ритуали от това време. След заника на богатите погребения в Тракия рядко се намират гробове, в които да е положен пълен комплект въоръжение. Най-често срещани са бойните ножове или върховете на копия. Появилият се през II в. пр.н.е. в Северозападна Тракия обичай за полагане на пълно въоръжение се среща само спорадично в останалите части на Тракия. Промените в погребалния обичай в Тракия през III–I в. пр.н.е., съпроводен от намаляване броя на откриваните от това време погребения, е причина за непълнотата на археологическата изворова база по този въпрос.
Мечове. Латенският меч е един от най-характерните атрибути на келтите и се разпространява по време на тяхната експанзия из цяла Европа. През III в. пр.н.е. проличава възприемането му и от други европейски народи. През II–I в. пр.н.е. той е основно нападателно оръжие на почти всички народи в Централна и Южна „варварска“ Европа.
Най-ранният меч, латенски тип, произхожда от некропола в с. Байлово (окр. Софийски) (ЛТ Б2). Засега той е единствен и тъй като в същинската латенска култура тези типове все още се срещат и през ЛТ Ц1, не е задължително находката от с. Байлово да се датира от първата половина на III в. пр.н.е., когато те са най-популярни (ЛТ Б2), а може да се отнесе и към по-късна дата (обр. 47). Повече латенски мечове се срещат от прехода III–II в. пр.н.е. (с. Кълново, Казанлък) и по-късно. Те имат характерна за ЛТ Ц1 форма. С разпространението на погребения с пълно въоръжение от II в. пр.н.е. в Тракия и най-вече в северозападните ѝ части разполагаме с обилна информация за употребяваните видове мечове. Те имат всички елементи, характерни за латенската култура, и се датират в един много кратък период. Най-старите са от ЛТ Ц2, най-късните от късната фаза на ЛТ Д, т.е. от първата половина на II в. пр.н.е. до края на I в. пр.н.е. Латенският тип мечове продължава да бъде в употреба и след завладяването на Тракия от римляните. От римската епоха са известни над 20 гроба с такива мечове. В много от тях се запазват къснолатенските елементи (с. Меричлери, окр. Хасковски), Стара Загора, с. Белозем (окр. Пловдивски) и др., но в повечето случаи те са по-къси и по-тесни, често с дълга основа на дръжката. По-рядко се срещат мечове от типа на гладиусите, подобни на тези, употребявани от римската армия: язовир „Чаталка“ край Стара Загора, с. Крушево (окр. Пловдивски). Всички погребения са открити на юг от Стара планина, което може да се обясни с по-продължителното запазване на традициите в тази част на Тракия. Откритият меч (Стара Загора), върху чиято ножница има надпис „Севт от Пайагра го направи“, недвусмислено показва кои майстори са произвеждали тези мечове (обр. 48). Отсъствието на по-широки металографски анализи на латенските мечове от предримска Тракия не позволява да се заеме позиция по този въпрос за по-ранно време.
Един изобразен на надгробна плоча латенски тип меч от Адбера (Гърция) показва, че заедно с дългото присъствие на келтите в този район са били разпространени този тип мечове и сред местното тракийско население (обр. 49).
Бойни ножове. Едни от типичните тракийски оръжия през III–I в. пр.н.е. са кривите бойни ножове, развили се от местните махайри (обр. 50). Те нямат нищо общо с латенската култура. Само три екземпляра от Тракия — от с. Бяла черква (окр. Старозагорски) (рис. 12), Кълново и Дългопол — са импорти от келтските земи. Те имат леко извито острие, широко от задната част, а дръжката е масивна в основата и завършва с топка в края. Тези ножове се появяват в относително късен етап от развитието на латенската култура (ЛТ Ц1) и може би те са резултат на влиянието на балканските традиции в келтското въоръжение. Формата им е много разнообразна и различна от тази на балканските ножове. Откритите в Тракия латенски ножове се датират към ЛТ Ц1 (с. Кълново) и ЛТ Ц2 (гр. Дългопол).