Келтите на Балканския полуостров (IV–I век пр.н.е.)
- Автор: Домарадски Мечислав
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Келтите на Балканския полуостров (IV–I век пр.н.е.)». Краткое содержание книги:
Не трябва да забравяме, че на тази територия също са живеели келти, за което свидетелствуват редица езикови остатъци и исторически извори. Дали те са оформяли келто-тракийския народ заедно с трибалите, засега още не може категорично да се говори.
Тясно свързан с етническата интерпретация на погребенията от Северозападна Тракия е проблемът за произхода на сердите.
В Софийската котловина, където са локализирани сердите, погребенията са от разгледания по-горе тип. В писмените извори сердите се споменават сравнително късно. Единственото сведение за тях дава Дион Касий във връзка с похода на Крас през този район през 29–28 г. пр.н.е. От контекста може да се разбере, че Касий причислява сердите към тракийските племена.
Сред съвременните автори едни (Г. Кацаров, Б. Геров, З. Вожняк) приемат сердите за келтско племе, останало тук след голямото нашествие на Балканите. В подкрепа на своята хипотеза те привеждат несигурни данни за съществуването на името серди или подобни на него в келтските земи, както и келтския произход на някои топоними от Софийско. Втора група учени се изказва в полза на тракийския произход на сердите (Р. Вулпе, Ал. Фол). Д. Дечев в своя речник на тракийските езикови останки определя споменатите топоними от Софийско като тракийски, като добре аргументира своето мнение. Привържениците на двете теории като свой аргумент привеждат и археологическите материали от това време от Софийската котловина. Това са находки от същия тип погребения, каквито са известни от трибалските земи и които по-горе бяха определени като тракийски. В полза на тази интерпретация тук е и фактът, че в селата Горна Малина и Байлово са открити могилни некрополи, съществуващи през цялото I хил. пр.н.е. Освен един тънък предримски пласт, открит по време на разкопките в Сердика, и тук не са проучвани селища, но и при тези обстоятелства хипотезата за келтската принадлежност на сердите може да се определи като недостатъчно аргументирана, основана на редица несигурни, а в някои случаи и неверни данни. Не бива да се забравя, че сердите обитавали близки до скордиските земи и сигурно са се намирали под силното културно влияние на келтите, а може би и в някаква форма на политическа зависимост от тях.
При обстоятелството, че на територията на разпространение на разгледания тип погребения не са проучени никакви селища, от особен интерес са резултатите от проучванията на тракийското селище на хълма Царевец. Разположено в източните части на тази територия, то разкрива съществени моменти от културното развитие в тази част на Тракия през III–II в. пр.н.е. Разкритото под развалините на средновековната българска столица тракийско селище е съществувало през цялото I хил. пр.н.е. (рис. 45). Интензивният живот върху хълма в следващите хилядолетия и особено през средновековието почти изцяло го е унищожил. Само малки участъци от него не са разрушени от по-късните постройки, изкопи и т.н., но тъй като и резултатите от тяхното проучване все още не са публикувани, трудно е да се съди за големината, планировката, характера и етапите на развитието му. Резултатите от разкопките на българския археолог Л. Квинто, разкрили по-голямата част от интересуващите ни находки, са много важни за проучването на историята на селището. Открити са няколко фибули от III–II в. пр.н.е., стъклени гривни и други предмети от типове, характерни за латенската култура. Те произхождат от два, разположени непосредствено един над друг жилищни хоризонта, от периода IV–II в. пр.н.е. Намиращите се в тях жилища и огнища са типични за тракийската култура, а също керамиката и други материали. Невъзможно е да се определи какво е отношението между тези жилища и по-ранните етапи от развитието на селището, тъй като в близост не е открит по-ранен обект.