Келтите на Балканския полуостров (IV–I век пр.н.е.)
- Автор: Домарадски Мечислав
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Келтите на Балканския полуостров (IV–I век пр.н.е.)». Краткое содержание книги:
Съвсем различни проблеми поставят материалите, открити в куполната гробница в могилата Малтепе до с. Мезек (окр. Хасковски). В тази гробница са намерени бронзови обкови и украси от бойна колесница, типични за латенската култура (обр. 34). Обстоятелствата на разкриването на гробницата, а оттам и невъзможността научно да се установи броят на фазите на употреба на гробницата са непосредствена причина за съществуването на спор между специалистите относно етническата принадлежност на тези, които са я използували през III в. пр.н.е. Направените разкопки след откриването на могилата от местното население и ограбването ѝ вече не могли да изяснят някои съществени проблеми, като например фазите на използуване на гробницата, датата на полагането на втория ѝ под и т.н. Двете фази, разграничени от Б. Филов въз основа на събраната от местното население информация и извършените от него сондажи, остават при тези обстоятелства единственото възможно разрешение на въпроса. Откриването на келтски метални части от бойна колесница сред материали, характерни за елинистическата и тракийската култура, поставя въпроса, дали тук не е бил погребан представител на келтската аристокрация от царството със столица Тиле. От по-ранните келтски експанзии са известни случаи, когато келтите използуват гробници, построени по-рано и принадлежащи на покореното или изтласкано от тях местно население. При завладяването на Северна Италия и по-точно земите на юг от р. По и на север и изток от Апенините, които влизали в обхвата на етруската федерация, келтите се заселили тук и развивали култура под силното влияние на местната култура. То се чувствува особено силно в керамичното производство и в металургията. Има случаи, когато келтите използуват и оставените от местното население жилища, както и по-стари гробници като тази в Каноса. Но в такива погребения освен предмети с местен произход се откриват и много материали, характерни за келтската култура (мечове, метални колани, фибули, торкви и т.н.). Въпреки че била ограбена още в античността, куполната гробница при Мезек даде редица археологически материали, сред които освен споменатите апликации няма други с латенски произход.
Металните апликации към колесницата показват, че тя е била сложена като гробен дар. През времето, от което произхожда и колесницата — първата половина на III в. пр.н.е., а и по-късно, в европейска Келтика вече не съществува обичаят да се поставят колесници като гробни дарове. Изключение прави само Североизточна Франция, където той се запазва и през III в. пр.н.е.
Всичко това позволява да се предположи, че гробницата при Мезек и през III в. пр.н.е. е била използувана вторично от траките подобно на други случаи (вж. Севтополис). Келтската колесница е била сложена като гробен дар на тракийския аристократ. Може би тя е била военен трофей или подарък от владетеля на келтите от Тиле, които живеели недалеч оттам.
В югозападните тракийски области (т.е. в Западните Родопи и по течението на реките Струма и Места) единствените материали, свързани с латенската култура, са няколко тракийски тип фибули с келтски заемки във формата, които са открити в тракийски могили, съдържащи гробове от III–II в. пр.н.е. (Кочан, Западни Родопи) (рис. 41) или в плоски гробове (Абланица, Разлог — окр. Благоевградски).
Материали, свързани с латенската култура, са известни и от некрополите на гръцките градове по Западното Черноморие. В Месамбрия са открити фибули с тракийска конструкция и билатерална келтска спирала (рис. 41), а в колониите северно от Стара планина — Калатис, Томи — и други предмети с латенски произход (рис. 44).
През следващия период II–I в. пр.н.е. се извършват промени в погребалния обред, които довеждат до намаляване на гробните находки изобщо. От друга страна, нараства вносът на латенски изделия, както и производството на латенски типове в Тракия. Тези процеси значително намаляват възможността да се определи със същата вероятност, както за по-ранните векове, етническата принадлежност на паметниците.