Келтите на Балканския полуостров (IV–I век пр.н.е.)
- Автор: Домарадски Мечислав
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Келтите на Балканския полуостров (IV–I век пр.н.е.)». Краткое содержание книги:
През II в. пр.н.е. в Северозападна Тракия се появяват нов тип погребения, които представляват особен интерес. Поради недостатъчните изследвания те не са известни в детайли. Повечето са случайни находки. Мъртвите са били изгаряни и погребвани в глинени съдове, поставени в урна или направо в яма. Край тях били поставяни гробни дарове, състоящи се главно от въоръжение и конско снаряжение, а по-рядко от украшения, глинени съдове и т.н. Най-типичният състав на гробния инвентар включва железен меч в ножница, крив боен нож (също често в ножница), един или два върха на копия, юзда, по-рядко — метални части от щит, а още по-рядко — шпори, т.е. дарове, полагани в мъжки гробове (обр. 35). От същата територия женски погребения не са известни, което предполага, че жените може би са били погребвани или в други некрополи, или по обреди, които не оставят следи в земята и не са уловими по археологически път.
Споменатите погребения от нов тип се срещат западно от р. Тимок и източно от р. Янтра, а в единични случаи и пò на изток. Южната граница е Стара планина, като се включва и Софийската котловина (карта VIII). Най-голяма е концентрацията на този тип погребения между р. Огоста и р. Искър, но това може да е следствие от интензитета на проучванията на тази територия (Врачански окръг) и да няма обективен характер.
Тези погребения, представляващи едно ново явление в тракийската култура, отдавна привличат вниманието на изследователите, за чиито различни мнения относно етническото определяне на тези погребения беше споменато в увода. В развитието на тракийската култура до това време не са известни погребения с толкова много въоръжение, което сега е представено с някои основни и характерни за латенската култура типове. Погребалният ритуал и редица други предмети са типично тракийски (съдове, конско снаряжение и др.). За съжаление освен погребенията от това време не познаваме други археологически обекти, които да допълнят представите за културата в тази част на Тракия. Разкопките на няколко селища, и то в пещери, не дават ясна представа поради трудноразграничимите културни пластове от това време. Крепости от този период въобще не са проучвани. Белите петна в изворовата база естествено ограничават възможностите за етническа интерпретация. Много елементи в разгледаните погребения са в подкрепа на една теза за тракийската им принадлежност. Това са погребалният ритуал, откритите глинени съдове, някои метални предмети, честите символи на коня (т.е. преобладаване на конницата), запазената традиция на некрополите от по-ранно време, еднаквият вид на тези и по-ранните могили. Но за възможността тези погребения да принадлежат на келтите говори присъствието на типично латенски видове оръжия, независимо че те са разпространени в това време из цяла Тракия, както и богатият състав на гробните дарове в обикновени погребения, което не е характерно за тракийската култура.
Действително археологическите данни за келтската етническа принадлежност на погребенията не са многобройни, те имат подкрепата на извори от друг характер: писмени и топонимични, които бяха представени в предходната глава във връзка с въпроса за отношенията между трибали и малоскордиски. Разрешаването на този въпрос на сегашния етап на археологическите проучвания е много трудно. Приемането на хипотезата, че това са погребения на келто-трибалския или келто-мизийския народ би било в синхрон със сведенията на Страбон и би дало археологическо покритие на присъствуващите в този район келтски топоними. Слабите ѝ страни са съществуването на погребения от този тип, макар и единични, на територията на гетите, което води след себе си предположението за присъствие на разпръснати келто-трибалски или келто-мизийски групи и на гетска територия.
Още един въпрос се появява във връзка с проучванията на този тип погребения, открити също и в Олтения. Там те се появяват в първата половина на I в. пр.н.е., т.е. по-късно, отколкото при трибалите. Може би тяхното появяване е резултат от преселването на скордиски, трибали или смесения келто-трибалски народ след сломяването на мощта на скордиските през 80-те години на I в. пр.н.е. от Корнелий Сципион. За съжаление от самата територия на скордиските от това време почти не са известни погребения, а няколко открити приличат много по своя инвентар на тези от Северозападна Тракия. Разликата е само в отсъствието на конско снаряжение и на погребалния ритуал.
Изложеното дотук позволява да проследим колко сложен и труден за решение е проблемът за етническата принадлежност на тези погребения. Все пак кой е погребван в тях? При етническата характеристика на археологически комплекси срещаме винаги трудности — трябва да се подчертае и голямата фрагментарност на нашите знания за културата в Северозападна Тракия. Безусловно най-важният критерий в етническата интерпретация е погребалният ритуал. Тук той е тракийски и ясно виждаме последователността в употребата на по-стари могилни некрополи и даже на отделни могили. А промяната в обичая да се слага пълно въоръжение в гробовете е незначителна в сравнение с предишния критерий. Траките по-рано също са давали въоръжение на умрелите, но не пълното, а най-често върхове за копия. Пълни въоръжения срещаме единствено в богатите погребения. Въз основа на казаното смятаме, че с по-голяма точност може да се приеме тракийската принадлежност на тези погребения.