Келтите на Балканския полуостров (IV–I век пр.н.е.)
- Автор: Домарадски Мечислав
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Келтите на Балканския полуостров (IV–I век пр.н.е.)». Краткое содержание книги:
Присъствието на латенски материали в един безспорно тракийски контекст позволява още веднъж да се подчертае, че латенските елементи не бива да се свързват с присъствието на келти на Царевец. Те са само още едно доказателство за насоките и силата на латенското влияние върху тракийската култура през IV–I в. пр.н.е. в този район.
По долините на реките Марица и Тунджа през III в. пр.н.е. се появява вече споменатият по-горе тип могили с централна клада и погребения около каменния кръг, който я заобикаля. В гробовете освен керамика и други характерни за тракийската култура предмети се откриват и фибули (с. Дуванли, окр. Пловдивски), мечове, щитове (с. Тъжа, окр. Старозагорски) и други предмети от латенски тип (рис. 46). Последните са резултат на разпространението на влиянието на келтската култура в Тракия, на употребата на аналогични със Северозападна Тракия въоръжение и тактика. Описаният ритуал се запазва тук до II в. от н.е. и свидетелствува за дълбоките корени на тракийската култура и нейната жизненост напред във времето.
В Родопската област и по долината на р. Места продължава погребването в могилни или плоски цистови гробове чрез трупополагане, в които се откриват главно фибули с латенски заемки в конструкцията.
Откритите фибули от същия тип между материалите от тракийските светилища (с. Лиляче, Айтоските минерални бани) (рис. 41) още веднъж потвърждават масовата им употреба от траките.
Латенски изделия са открити и в елинистическите некрополи на гръцките колонии по западнопонтийския бряг (Томи, Калатис). Въпреки елинистическия характер на даровете присъствието на някои метални предмети позволява да се допусне, че е възможно погребаните да са били и келти.
След завладяването от Рим културата на тракийските племена не се променя. Заедно с тракийските продължават да се откриват и предмети, свързани с латенските традиции. Могилите съдържат клада и по няколко погребения (с. Меричлери, окр. Хасковски).
През I в. от н.е. отново в Тракия се появяват богати погребения, които се запазват и през II в. Често край могилата се намират колесници. В погребенията от I в. от н.е., открити по долините на реките Марица и Тунджа, както и в Родопската област, въоръжението е все още произвеждано под влиянието на латенските типове. Материалите от тракийските погребения преди и след завладяването на Тракия от Рим свидетелствуват, че възприетите от латенската култура видове въоръжение били така популярни сред траките, че те продължили употребата им по-дълго от самите келти.
Изучаването на следите от келтската култура или от нейното влияние в Тракия през римската епоха в Мизия и Тракия е особено трудно поради протичащите в границите на Римската империя качествено нови и различни по същността си процеси. Така например от този период са известни оброчни плочи с изображение на келтски божества, техни вотивни фигурки, както и посветителни надписи (обр. 36). Причина за тяхното присъствие могат да бъдат в еднаква степен както проникналите в предримската епоха келтски етнически елементи, така и келтските воини от римската армия. Най-често в такива случаи е трудно да се предпочете алтернатива. Откритите например в Томи и Калатис релефи от римската епоха, украсени с характерни за келтското изкуство орнаменти, може би трябва да се свържат с традицията, съхранена от потомците на живеещите тук още от елинистическата епоха келти. Много погребения от III–I в. пр.н.е., открити в некрополите на тези колонии с латенски предмети, могат да се свържат с тях с доста голяма увереност.
По-други проблеми поставят няколко интересни археологически обекта от Тракия — един гроб в околностите на Казанлък, погребенията при с. Кълново — окр. Шуменски, и Панагюрски колонии — окр. Пазарджишки, както и все още непубликуваните материали от гр. Дългопол, окр. Варненски.
В Казанлък е открит случайно, на дълбочина 1,40 м гроб, съдържащ железен меч латенски тип и елинистически шлем, датиран към втората половина на III или началото на II в. пр.н.е. (обр. 37). По-точни наблюдения при откриването на гроба няма, но и при тези обстоятелства той се характеризира с редица латенски черти. Голямата дълбочина, на която е вкопано погребението, не е характерна за тракийските погребения. Типично келтски е мечът, който при поставянето в гроба е бил ритуално прегънат по келтска традиция. Макар и не с пълна сигурност поради липсата на точни археологически наблюдения при откриването му може да се твърди, че с нетипичния си за Тракия обред и инвентар свързването на гроба с келтите е много възможно.