Безликите [bg]

— Не съм! Открих тайната ти, нали?

— Не си. Казал ти я е умиращ човек, защото само ти си бил наоколо тогава. Знам също, че няма нужда да търсиш Скълдъгъри. Вече сигурно е разбрал какво си направил и ще дойде за теб.

— Не се страхувам от него.

— Напротив. Всички се страхуват от него. И отново търсиш грешните хора, когато идваш при мен. Защо не тръгнеш след Диаблерията, Рем? И от тях ли се страхуваш твърде много?

— Опитите ти за сплашване са жалки като опитите ти за прелъстяване, Чайна.

Тя се изсмя.

— Имаш думата ми, Рем. Теб никога не съм опитвала да те прелъстя.

Той поморавя.

— Правиш огромна грешка, Чайна. Нямам скрупули да разкрия тайната ти.

— Не знам къде е Скълдъгъри, Рем. Слушай ме. Каквото и да са ти казали за тази „тайна“, не е всичко.

— Ще обясниш на приятеля си, когато те намери.

Крукс отвори вратата и почти се блъсна в някого на прага. Джарън Галоу.

— Здравей, Чайна.

Крукс бързо отстъпи обратно в апартамента и сега почти се блъсна в Чайна.

— Всички! Всички сте заедно…

— Да, детективе. Разкрихте всичко — мързеливо започна Галоу. — Всички. Аз, Чайна, Плезънт, Върховния маг. Организираме купон с преспиване на една ферма, но решихме да не те каним. Никой не ще да се вози с теб, не го приемай лично.

Крукс се опита да го порази с въздушна струя, но Галоу се дръпна встрани и изрита една от ниските масички в стаята право в гърдите на детектива. Крукс понечи да извади пистолета си, но Галоу лесно го обезоръжи. Паникьосан, Крукс реши да постъпи неочаквано и се хвърли през прозореца.

Галоу първо вдигна вежда, след което погледна надолу към улицата.

— Жив е, но не пълзи особено бързо. Счупена ръка или крак, или и двете. Чуваш ли писъците му. Необичайно тънички, нали?

— Какво има, Джарън?

— Не можете да ни спрете, нали знаеш, Чайна? Винаги е било ясно, че ще победим накрая.

— Ще върнете раса побеснели божества, дано това ти е ясно.

— Може да беснеят, може да управляват мъдро. А може и нищо да не правят. Ти самата ми го каза отдавна. Не е наша работа да ги съдим.

— Да, чудесен ученик се оказа — призна тя. — Но сигурно искаш да се присъединя към вас. Няма да стане.

— Това ли отговори на Венгос?

— Това.

— Но той е бил сам, не е знаел кой дърпа конците. Бату е добър лидер. Би ти позволил да се върнеш. И след това ще можеш да превземеш Диаблерията отвътре, да ни поведеш.

— Колко услужливо двуличен си, Джарън.

— Диаблерията винаги е била твоя, Чайна. Не можеш просто да загърбиш хиляда години отдаденост. Цялото ти семейство е посветено на Тъмните богове.

— Брат ми не е.

— Г-н Блис е… уникален.

— А Бату?

— Ще умре, ако заповядаш.