Безликите [bg]

— Лежа на земята и хленчеше.

— Да, но хленчех в твоя помощ.

После обаче размисли — ако ги спипаха, първо биха погнали по-възрастния. Пусна го като го предупреди да не върши глупости, което включваше кажи-речи всичко, с изключение на ходенето. Намери телефона си в бюрото на Уийпър и се обади на Скълдъгъри.

— Валкирия, добре ли си? — звучеше тревожен, ако и облекчен, че я чува. — Къде си?

— В Убежището, измъкнах се от килията.

— Можеш ли да избягаш?

— Да, ще използвам тайния проход.

— Гилд ще го е дезактивирал преди да тръгне към нас.

— А той къде е?

— Върнаха ни го, но взеха Флетчър, а Гилд е в безсъзнание. Още сме бегълци, докато не се събуди.

— Някои идва — прошепна тя. — Трябва да бягам.

И тъкмо затвори, когато лампите угаснаха.

От другия коридор пред нея се изпречи Секач и дъхът и секна. Той обаче я подмина в почти пълния мрак — или не я бе видял, или не я считаше за достатъчно важна. Дали виждаше в тъмното?

Приглушени гласове се чуха от другия край на коридора.

— Сър, трябва да не се съглася с вас. Върховния маг е ранен, не можем да позволим да рискуваме и вас — казваше Администраторката, която държеше факла, а до нея се открояваше фигурата на г-н Блис.

— Ако не рискувам, може да закъснеем да се намесим и тогава ще загубим.

Валкирия се успокои. Блис щеше да я измъкне, а Администраторката щеше да върне Скейпгрейс в килията му.

— Сър — рязко изрече жената. — Какво е това?

— Символ. Сестра ми разбира повече от тях, но това прилича на предупреждение. Ако го престъпим, някой от другата страна ще разбере, че сме тук.

— Да се върнем тогава — притеснено рече тя.

— Светни с фенерчето върху него.

— Сър, дали да не извикаме Секачите…

— Светни с фенерчето.

Тя го стори и той посегна към знака. Той засия.

— Сгрешил съм. Това не е предупреждение.

— Не, сър, не е.

Още няколко символа светнаха и резки от синя светлина се кръстосаха между тях, през Блис. Той не можа да се изправи.

— Не сте лесен за убиване, г-н Блис. Бату трябваше дълго да проучва начините. Но накрая откри един. Увери ме, че ще е бързо и болезнено.

Администраторката бе предателят! Зад нея Скейпгрейс се заотдалечава от цялата сцена. Значи трябваше сама да се справи с жената, при това да я държи в съзнание, защото Валкирия нямаше понятие как да деактивира капана. Тя изскочи и опита да изстреля струя въздух, но Администраторката само махна с ръка и Валкирия се заби в стената.

— Благороден опит, но си още новак. Съжалявам, но и ти трябва да умреш, това е планът на Бату.

Валкирия усети как въздуха започна да се изсмуква от дробовете й. Миг преди да загуби съзнание, Скейпгрейс изскочи отнякъде, удари се в стената и се изстреля напред, подминавайки и двете, и г-н Блис, все едно ги нямаше. Двама Секачи спряха рязко на входа на коридора. Видяха случващото се и извадиха косите си.