Безликите [bg]

— Да, и много зрял…

Валкирия прекара следващия половин час в опити да не се смее на простотиите му, макар противно на себе си, всъщност си прекарваше приятно.

Когато видяха Лилавата напаст долу на пътя, Флетчър пак я сграбчи и отново настъпи миг на пълно объркване. Бяха долу, а пред тях се намираше Скълдъгъри, малко зад него — Гастли и Танит.

Флетчър доби нервен вид.

— Никога — каза детективът, — не прави това отново.

Момчето кимна.

— В ателието има някого — отбеляза почти шепнешком Гастли. Вътре бе тъмно, но се усещаше нечие присъствие. Скълдъгъри пак се обърна към Флетчър:

— Забрави какво ти казах и се телепортирай някъде. Валкирия, отиди с него.

Без да чака покана, Флетчър я сграбчи за лакътя и двамата отново бяха на покрива. Този път гаденето бе доста по-слабо. Двамата се събраха над покривния прозорец. Няколко секунди след като тримата влязоха, се чуха гласове — разговор.

Някой светна лампите.

Скълдъгъри прибираше пистолета си, а Танит — меча. В стаята стояха Соломон Рийт и още двама Некроманти.

— Безопасно е — каза момичето. — Да вървим.

И пак този миг, по-кратък от примигване. Присъстващите бяха обърнали глави към тях. Рийт само й кимна леко в поздрав, преди да продължи:

— Това е пълният контингент на Некромантските сили.

— Трима не е кой знае колко… — скептично отбеляза Гастли.

— Всъщност четирима. — Рийт почука с бастунчето си по пода и от другата стая пристъпи фигура. Настъпи хаос, Скълдъгъри размахваше пистолет, Танит — меч, а Гастли — огнени кълба в дланите си.