Безликите [bg]

Роуз се засили и хвърли нещо по тях. Граната.

Едва успяха да излязат преди тя да избухне зад тях. Светът се разтресе.

— Добре ли си? — питаше Скълдъгъри.

— Да. — Отпървом Валкирия си помисли, че е от шока, но след това осъзна, че земята продължава да се тресе от само себе си. Погледна през останките на къщата на Пади. В далечината, с типичната си тежка походка, пристъпваха Кухи хора. Стотици.

— Абсурд. Не може да бъде.

Скълдъгъри я дърпаше за ръката към една от бараките, откъдето Пади им правеше знаци, докато презареждаше пушката си. Изстрелите му им дадоха малко почивка между огнестрелните атаки на Роуз.

— Серпин имаше хиляди от тези създания. Явно Бату е успял да ги намери отнякъде.

Подминаха колата, като Скълдъгъри се пресегна и взе плика със Скиптъра, както и още един. Стигнаха до Пади и се скриха зад него. Скълдъгъри подаде втория плик на момичето и тя видя, че в него има ново палто за нея. Тя го навлече набързо.

— Добре ти стои — отбеляза Пади с усмивка.

Междувременно иззад Кухите хора се вдигна мрак. Некромантите идваха на помощ и явно се бяха били със зловонните създания с хартиена кожа и юмруци от камък през целия си път дотук. По покрива на бараката изтрополиха бързи стъпки и на земята пред тях скочиха десетина Секачи.

— Тези от нашите ли са? — попита Пади.

— О, да — усмихна се Валкирия.

Около тебеширения кръг, където Флетчър стоеше, започнаха да се вихрят ветрове, които се сгъстиха и добиха формата на цилиндър и цвета на кръв.

Скълдъгъри пусна Скиптъра на една маса в средата на помещението и се завтече натам.

Секачите вече бяха сред Кухите хора и косите им запяха. Рийт и другите двама се появиха. Той размахваше бастуна си като диригент и запращаше вълна след вълна мрак към създанията. Междувременно Танит си разменяше зрелищни удари с Роуз, която бе захвърлила автомата си. Бе очевидно обаче, че Роуз си играеше с нея. Няколко бързи движения и по кожата на Танит се появиха дълги резки.

Валкирия понечи да се притече на помощ на Танит, но стената до тях експлодира и през нея излетя Грюсъм Крав. През дупката пристъпи Блис.

— Опитал си да убиеш сестра ми? Само тя ми е останала! — изрева Блис, така че скорошната експлозия се стори на Валкирия като измъркване. Крав се изправи и опита да удари Блис, но той хвана юмрука му и го стисна. Костите на дланта на Крав изхрущяха и той изкрещя. Блис го хвърли и разби отсрещната стена с него, след което излезе през новата дупка.

Танит бе ранена и изнемогваше. Движенията на Мърдър Роуз бяха тъй бързи, че окото не можеше да ги следи. Поредният удар с ножовете й прати Танит на колене. Точно преди последния миг, нещо бяло сякаш просто се появи между убийцата и Танит. Белият секач блокира Роуз и й отвърна с косата си. Секачът замахваше с невъобразима скорост и настъпваше с равномерни крачки, абсолютно невъзмутим. Валкирия отиде да помогне на Танит, която бе почти в безсъзнание. С мъка успя да я върне в бараката, където жената падна напълно изнемощяла.