![Безликите [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/1/1/bezlikite-bg-download.jpg)
Безликите [bg]
- Автор: Ленди Дерек
- Серия: Скълдъгъри Плезънт #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Арт Лайн
- ISBN: 978-954-2908-07-4
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Безликите [bg]». Краткое содержание книги:
Трябваше да се измъкне от откритото пространство, да се скрие и да изчака Скълдъгъри. Щеше й се да види какво би сторил той с Крукс, когато му падне.
Тогава видя пред себе си черен микробус, а пред него — мъж в сиво.
— О, по дяволите.
Измъченият Крукс само я посочи с пръст и тя рязко смени посоката на спринта си.
Знаеше, че Секачите са бързи, но не знаеше колко. Добре, че никой не би им позволил да участват в олимпийски надбягвания. Секачът скъсяваше като на шега разстоянието между тях.
Внезапно от близкото поле й се изпречи трактор. Той спря и шофьорът му излезе — бе Алън, приятел на баща й. Изглежда имаше някакви проблеми с возилото. Тъкмо се захващаше да провери верижната му част, когато забеляза момичето. Тя от своя страна отново бе загубила преследвача си.
— А, здрасти, Стеф — рече той, полуусмихнат, полунамръщен от неугледния вид, до който се бе докарала с бягството си. — Какви си ги вършила пак?
— Здрасти, Алън. А, нищо, тичам си за здраве.
— Ахаа… Не си облечена като за тичане май.
— Ами внезапно го реших.
— Е, добре, и аз така направих като реших да се оженя за Ани. Вашите тръгнаха ли вече?
— Ахам.
— И вече си се забъркала в нещо?
— Ами, знаеш ме.
— Тъй си е. Всичко е наред, значи?
— Че как? Хей, би ли ме хвърлил до главната улица?
— Ами тичането ти?
— Силно надценено е.
— Скачай вътре.
Облекчението не трая дълго. Само минути по-късно ги засече черният микробус, Крукс излезе и процеди на Алън:
— Къш оттук.
Алън помисли малко и попита Валкирия:
— Заради този ли беше решила да потичаш, Стеф?
— Не го познавам — излъга тя. — За пръв път го виждам.
— Стеф, би ли звъннала на полицията за всеки случай?
— Аз съм детектив — тросна се Крукс, а Алън на свой ред го тресна в носа.
— Дръж си езика зад зъбите и ръцете далеч от момичето — с равен тон предупреди Алън.
Валкирия се опита да го възпре, но бе късно. Вбесеният Крукс натисна ръка срещу въздуха и запрати Алън в една от вратите на собствения му трактор. Валкирия изпищя и се втурна да провери добре ли е той, но някакво сиво петно профуча покрай нея и някой изви безмилостно ръката й зад гърба.
Втори секач клекна до Алън и провери пулса му. След това кимна на Крукс.
— Ще се събуди след няколко минути — увери я той. — Да се надяваме, помъдрял.
— Но… ти нападна цивилен!
— Той нападна мен! Имам свидетели!
— Използва магия срещу него. В гръб. Страхливец такъв.
— Ако цивилен пострада при гонитбата на престъпник, вината е у престъпника. Логично е.
— Нека само Блис да чуе за това.
Крукс сложи и другата й ръка зад гърба, закопча я с белезници и ги завъртя безмилостно. Валкирия изкрещя.
— Ще съжаляваш — рече тя и самата почти съжали за жалкия начин, по който думите излязоха от устата й. — Как само ще съжаляваш…
— Съмнява ме. Ако ме отведеш при Скълдъгъри Плезънт, може дори да ме повишат.
Той я хвърли в микробуса и потегли заедно с „телохранителите“ си.
29.
Съкилийници
Докато я водеше към ареста в Убежището, Крукс обясни на Валкирия как естествено следствие от работата на един добър детектив са препълнените затвори.
— Срещала ли съм го този детектив? — попита тя.
— Лошото е, че ще трябва да делиш килия с друг. — От тона на Крукс стана ясно, че не е лошо, а е именно обратното.
— Какво?! Но това не е редно — пребледня момичето. — Искам да говоря с г-н Блис.
— Зает е с дела на Убежището и не може да дойде. Не бой се, г-це Каин, ще оправим нещата. Но засега трябва да делите килията.