Крахът на титаните [bg]

Госпожа Дай изглеждаше уплашена.

— Не ми се иска да се замесвам в неприятности.

Госпожа Мини Понти, слабовата руса жена със силно мнение по много въпроси, се обърна към нея:

— Нямаш съпруг, нямаш дом и нямаш къде да отидеш — какво по-лошо може да ти се случи?

— Така си е. Но не знам какво да кажа. Как се започва такова писмо? Със „Скъпи кралю“ или „Скъпи Джордж V“, или как?

Етел предложи:

— Пишете: „Сър, поднасяйки своите най-смирени почитания.“ Запомнила съм тия глупости от работата тук. Хайде да го направим сега. Влезте в помещението на прислугата.

— Може ли?

— Сега съм домоуправителката, госпожо Дай. Аз казвам какво може и какво — не.

Жените я последваха по алеята и покрай задната част на къщата до кухнята. Седнаха на масата на прислугата и готвачът направи чай. Етел имаше запас от обикновена хартия за писма, която използваше за кореспонденция с търговците.

— „Сър, поднасяйки най-смирените си почитания…“ — записа Етел. — Сега какво?

Госпожа Дай Коняря рече:

— Простете дързостта, дето пишем на Ваше Величество.

— Не — твърдо произнесе Ет. — Не се извинявай. Той ни е крал, имаме право да се обръщаме към него с молби. Да кажем: „Ние сме вдовиците, които Ваше Величество посети след експлозията в мината в Абъроуен.“

— Много хубаво — одобри госпожа Понти.

Етел продължи:

— Вашето посещение беше чест за нас, а вашите любезни съболезнования и благородното съчувствие на Нейно Величество кралицата ни донесоха утеха.

— Имаш дарба за това, като татко си — рече госпожа Дай.

Госпожа Понти отсече:

— Стига вече с учтивостите.

— Добре. Така. „Молим за помощта Ви като наш крал. Заради смъртта на нашите съпрузи нас ни изхвърлят от домовете ни.“

— От компанията Селтик Минералс — додаде госпожа Понти.

— От компанията Селтик Минералс. Всички миньори започнаха стачка заради нас, но сега изхвърлят и тях.

— Нека не е твърде дълго — притесни се госпожа Дай. — Може да е твърде зает да го чете цялото.

— Хубаво. Да приключим така: „Такива неща допустими ли са във Вашето кралство?“

— Това е малко кротичко — смръщи се госпожа Понти.

— Не, добре е — възрази госпожа Дай. — Призовава чувството му за справедливост.

— Имаме честта, сър, да бъдем Ваши най-покорни слуги.

— Трябва ли да го правим? — пак се обади госпожа Понти. — Не съм слуга. Не се обиждай, Етел.

— Така се прави. Графът пише същото, когато праща писмо на вестник Таймс.

— Добре тогава.

Етел подаде писмото на жените, за да го прегледат.

— Сложете адресите си до подписите.

— Пиша ужасно, подпиши ме ти — смънка госпожа Понти.

Етел тъкмо щеше да каже нещо, но навреме се досети, че госпожа Понти може да е неграмотна, така че вместо да спори, просто написа: