Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Крахът на титаните [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Крахът на титаните [bg]

Электронная книга - «Крахът на титаните [bg]». Краткое содержание книги:

„Крахът на титаните“ е нов и величествен исторически епос. Първият роман от трилогията „XX век“ проследява съдбите на пет взаимносвързани фамилии — американска, германска, руска, английска и уелска, преминаващи през разтърсващите света драми на Първата световна война, руската революция и борбата… за равноправие на жените. Тринадесетгодишният Били Уилямс навлиза в света на мъжете в уелските добивни мини… Гас Дюър, американски студент по право, отхвърлен в любовта, намира изненадваща нова кариера в Белия дом по времето на Удроу Уилсън… Двама осиротели руски братя, Григорий и Лев Пешкови, поемат по коренно различни пътища на половин свят разстояние един от друг, когато техните планове да емигрират в Америка пропадат заради прокобата на войната, конспирацията и революцията. Сестрата на Били — Етел — икономка в аристократичната къща на Фицхърбърт, прави съдбоносна стъпка, докато самата лейди Мод Фицхърбърт прекрачва дълбоко в забранената територия, като се влюбва във Валтер фон Улрих, шпионин в посолството на Германия в Лондон. Съдбите на тези и много други герои се преплитат в една сага, изпъстрена с драматични обрати. Историята в „Крахът на титаните“ ни води от Вашингтон до Санкт Петербург, от мръсотията и опасността на въглищната мина до блестящите полилеи на двореца, от коридорите на властта до покоите на могъщите. Както във всички книги на Кен Фолет, и тук историческият фон е отлично проучен и представен, действията са бързи, образите са нюансирани и наситено изобразени. Със страстта и умението на истинския майстор, Фолет ни отвежда в свят, който мислим, че познаваме, ала вече никога няма да ни изглежда същият. Тази книга е предопределена да бъде класика! В бъдещите томове от трилогията наследниците на описаните в този роман фамилии преминават през знаменитите събития от останалата част на двадесетото столетие, като променят себе си и самия век. Кен Фолет изгря в литературата с „Иглата“, роман, който спечели много награди и се превърна в бестселър в цял свят. След още няколко успешни трилъра, Фолет изненада всички с „Устоите на земята“ и дългоочакваното му продължение „Свят без край“, също национални и международни бестселъри. Новият му внушителен исторически епос, трилогията „XX век“, започна с „Крахът на титаните“. Кен Фолет живее в Англия със съпругата си Барбара.
1 ... 51 52 53 54 55 56 57 58 59 ... 419
Перейти на страницу:

— Благодаря ти, Дай — каза тате. — Да приемам ли това като официално предложение за стачни действия?

— Да.

Били бе изненадан, че тате прие толкова бързо. Знаеше, че баща му иска да избегне стачката.

— Гласуване! — провикна се някой.

Тате обяви:

— Преди да организирам гласуване, трябва да решим кога ще бъде стачката.

А — помисли си Били — ето, че не я приема. Баща му продължи:

— Може да обмислим дали да не започне в понеделник. Дотогава, докато ние работим, заплахата от стачка може да накара директорите да се усетят — и може и да получим исканото, без да губим от заплащането си.

Били разбра, че тате поддържа отлагане, след като не може да предотврати стачката изцяло.

Лен Грифитс обаче беше стигнал до същия извод.

— Може ли думата, господин председател? — Бащата на Томи имаше голо теме и венец от тъмна коса около него; имаше и черен мустак. Пристъпи напред и застана до тате с лице към тълпата, сякаш двамата имаха еднакъв авторитет. Мъжете притихнаха. Лен, подобно на тате и Дай Ревльото, беше сред шепата хора, които миньорите винаги слушаха в почтително мълчание.

— Питам, мъдро ли е да даваме четири дни отсрочка на компанията? Ами ако не си променят решението, което изглежда много вероятно, предвид колко упорити са бивали досега? Тогава в понеделник ще се окажем без нищо, а вдовиците ще имат четири дни по-малко. — Той повиши малко тон, за по-голям ефект.

— Казвам, другари: не отстъпвайте!

Последва одобрителен възглас и Били се присъедини към него.

— Благодаря ти, Лен — каза тате. — Значи имаме две предложения: стачка утре или стачка в понеделник. Кой друг иска думата?

Били наблюдаваше как баща му ръководи събранието. Следващият мъж беше Джузепе „Джоуи“ Понти, главен солист в мъжкия хор на Абъроуен, по-голям брат на съученика на Били, Джони. Въпреки италианското си име, младият мъж беше роден в Абъроуен и говореше с акцента на останалите в помещението. И той се изказа за незабавна стачка.

Тогава тате рече:

— За да сме справедливи, може ли да чуем някого, който е за стачка в понеделник?

Били се почуди защо тате не използва личната си власт. Ако обосновеше предложението за понеделник, може би щеше да ги убеди. Но пък ако не успееше, щеше да се озове в неудобната позиция да води стачка, срещу която изрично се е изказал. Били разбра, че тате нямаше пълната свобода да приказва каквото си иска.

Дискусията покри много теми. Акциите на въглищата бяха високи, затова управата можеше да удържи на натиска, но и търсенето беше голямо и щяха да искат да продават, докато могат. Идеше пролет, семействата на миньорите можеха да се справят и без безплатните дажби въглища. Исканията на миньорите бяха подкрепени от дългогодишната практика, ала буквата на закона подкрепяше управата.

Тате остави дискусията да се развие и някои речи взеха да стават отегчителни. Били се чудеше на мотивацията на баща си и предположи, че се надява страстите да се поохладят. Но в края на краищата трябваше да подложи предложението на гласуване.

— Първо, всички „за“ това да няма стачка.

Няколко мъже вдигнаха ръце.

— Второ, тези „за“ стачка в понеделник.

Вотът бе силен, но Били не беше сигурен, че е достатъчно силен. Зависеше от това колко мъже щяха да се въздържат.

— Накрая, тези „за“ стачка утре.

Последваха одобрителни възгласи и се вдигна гора от ръце. Не можеше да има и съмнение за резултата.

— Предложението за утрешна стачка се приема — обяви тате.

Никой не предложи преброяване.

Събранието се разпусна. Докато излизаха, Томи заяви весело:

— Значи утре е почивен ден.

— Да — съгласи се Били. — Но без пари за харчене.

IV

Когато за пръв път легна с проститутка, Фиц опита да я целуне — не защото му се искаше, а защото предполагаше, че така се прави.

— Не целувам! — отсече тя с кокни-акцента си и той си научи урока. Бинг Уестхемптън казваше, че много проститутки отказват целувки, което беше странно при останалите позволени интимности. Може би тази дребна забрана запазваше част от достойнството им.

Момичетата от социалната класа на Фиц не можеха да целуват никого, преди да се омъжат. Правеха го, разбира се, но само в редки моменти на мимолетно уединение, във внезапно оказала се празна странична стаичка на някой бал или зад рододендроновия храст в градината. Никога не оставаше време да се разгори някаква страст.

1 ... 51 52 53 54 55 56 57 58 59 ... 419
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)