Крахът на титаните [bg]

Повечето дни можеха да разговарят поне по веднъж и обикновено успяваха да се усамотят за по една дълга, изпълнена с копнеж целувка. Само тази целувка я подмокряше и понякога трябваше да пере кюлотите си насред работния ден. Той си позволяваше и други неща, когато имаше възможността, докосваше я навсякъде, което още повече я възбуждаше. Още два пъти бяха успели да се срещнат в апартамента Гардения и да легнат заедно.

Едно нещо объркваше Етел — и двата пъти Фиц я беше ухапал доста силно, веднъж по вътрешната страна на бедрото и веднъж по гърдата. И двата пъти бързо беше сподавила вика на болка, но не и преди да изскимти. Това изскимтяване като че ли го възбуди още повече. И въпреки болката тя също се възбуди. А може би я възбуждаше мисълта, че някой може да я желае толкова силно, та да изрази страстта си по този начин. Нямаше представа нормално ли е и нямаше кого да попита.

Но най-вече се тревожеше, че някой ден Фиц просто няма да успее да излезе навреме. Напрежението беше толкова силно, че тя почти изпита облекчение, когато той и княгиня Беа се върнаха обратно в Лондон.

Преди да замине, тя го убеди да нахрани децата на стачкувалите миньори.

— Не родителите, защото не можеш да си позволиш да заемаш страна — обясни тя. — Само момчетата и момичетата. Стачката продължава вече втора седмица и ядат, колкото да не умрат от глад. Не би ти струвало много. Предполагам, че децата са около петстотин. Ще те обикнат заради това, Теди.

— Можем да разпънем тента на моравата — замисли се той, докато лежаха на леглото, а Етел държеше главата му в скута си.

— И можем да приготвим храната тук — продължи с ентусиазъм момичето. — Яхния с месо и картофи, и колкото хляб им се ще.

— И пудинг със стафиди, а?

Дали я обичаше? В този миг тя имаше усещането, че той ще стори каквото й се иска — би й дал бижута, би я завел до Париж, би купил на родителите й хубава къща. Не искаше нито едно от тези неща — какво искаше тогава? Не знаеше какво иска, но отказваше да помрачи щастието си с въпроси без отговори.

Няколко дни по-късно, в събота по обед, тя стоеше на Източната морава и наблюдаваше как хлапетата от Абъроуен са се нахвърлили на първата си безплатна вечеря. Фиц не знаеше, че тази храна е по-добра от това, което ядат, докато бащите им работят. Пудинг със стафиди! Родителите нямаха право да влизат, но повечето майки стояха пред портите и наглеждаха малките късметлии. Като погледна нататък, тя видя, че някой й маха, и слезе по алеята.

Групичката там беше основно от жени — мъжете не наглеждаха децата, дори и по време на стачка. Събраха се около Етел с разстроени изражения.

— Какво е станало? — попита ги тя.

Госпожа Дай Коняря й отвърна:

— Изхвърлят всички на улицата!