Крахът на титаните [bg]

Тя се приведе и пак го целуна. Без да отлепя устни от нейните, Фиц бавно се отпусна на леглото и я придърпа към себе си, докато тя не легна върху него. Толкова беше слабичка, че тежеше не повече от дете. Косата й се измъкна от иглите и той зарови пръсти в лъскавите къдрици.

След известно време тя се изтърколи и задъхана легна до него. Фиц се облегна на лакът и я погледна. Беше го нарекла прелестен, но в момента тя бе най-красивото създание, което той беше виждал някога — с пламнали страни, с разбъркана коса, с червени устни, влажни и леко разделени. Тъмните й очи го гледаха с обожание.

Постави длан на ханша й, погали бедрото й. Тя покри ръката му със своята и я задържа сякаш от страх да не би той да отиде твърде далеч.

— Защо ти викат Фиц? Името ти е Едуард, нали? — попита го.

Фиц беше сигурен, че тя говореше в опит да поохлади малко страстите им.

— Започна в училище — отговори й. — Всичките момчета си имаха прякори. Тогава по време на една ваканция Валтер фон Улрих дойде с мен у дома и Мод го прихвана от него.

— Преди това как те наричаха родителите ти?

— Теди.

— Теди. — Етел сякаш вкуси името. — Харесва ми повече от Фиц.

Отново започна да гали бедрото й и този път тя му позволи.

Целуваше я и бавно запретна дългите поли на черната й рокля. Етел носеше чорапи до средата на прасеца и той галеше голите й колене. Над коленете носеше дълги памучни кюлоти. Докосна краката й през материята, после премести ръка към слабините й.

Когато я пипна там, тя изстена и се притисна към ръката му.

— Свали ги — прошепна той.

— Не!

Намери връвта на кръста й и развърза възела.

Тя отново сложи ръка върху неговата.

— Спри.

— Просто искам да те докосна там.

— Аз го искам повече от теб — рече тя. — Но не.

Фиц коленичи на леглото.

— Няма да правим нищо, което не ти се иска — каза й той. — Обещавам.

Тогава хвана кюлотите за горната част с две ръце и ги скъса. Момичето се сепна, но не се възпротиви. Той отново легна и започна да я обхожда с ръка, а тя веднага разтвори крака. Стискаше очи и дишаше тежко, като че е бягала. Фиц съобрази, че никой не беше правил това с нея досега и слаб вътрешен гласец започна да го умолява да не се възползва от невинността й, но желанието му беше неудържимо.

Разкопча панталоните си и легна върху нея.

— Не — прошепна тя.

— Моля те.

— Ако забременея?

— Ще изляза преди да свърша.

— Обещаваш ли?

— Обещавам — каза той и се плъзна в нея.