Ерек и Енида [bg]

        Към замъка поел отрядът, пресекли мост и палисада и влезли в крепостния град, [5485] а пък край тях — отпред, отзад — тълпа се насъбрала бързо. Ерек със красота и дързост изпъквал и от всеки жител бил смятан той за предводител. [5490] И всички — мало и голямо — говорели за него само с възторг, с небивала възхита. Девойките дори игрите прекъснали и занемели, [5495] друг мъж, тъй хубав не видели. Но както гледали в захлас, го заоплаквали с тих глас: „Уви, и този рицар смел по път опасен е поел. [5500] За «Радостта» за двора явно е тук, но бъдеще безславно, уви, го чака: «Радостта» вещае среща със смъртта и всеки, включил се в играта, [5505] си е оставил тук главата.“ В стремежа си той да ги чуе те повишили глас: „Ти всуе с такава хубост си дарен, ако не бъдеш пощаден [5510] от Бога: още утре може да я загубиш! Мили Боже, ти, рицарю, сега нехаеш, но утрешният ден вещае смърт, ако Бог над теб не бди!“ [5515] Ерек предчувствал, че беди го чакат, щом и стар, и млад, оплаквали го в този град двухиляден. Ала сред тях Ерек напред вървял без страх, [5520] и сред нестихващата врява