Невидимият пазител [bg]

— Как така? Защо? — попита истински учудена.

— Не искам да ходя, не мога. Нямам сили.

Амая я гледа в продължение на няколко секунди и после кимна.

— Добре, разбирам — излъга тя. — Ще ти се обадя, когато узная нещо повече.

— Да, по-добре ми звънни.

Когато се качи в колата, тя погледна Ириарте, който вече беше зад волана.

— Наистина нищо не разбирам — каза тя и се вторачи в него.

Той поклати глава, неспособен да й помогне.

Болницата ги посрещна с типичната си миризма на дезинфектант и ледено течение, лъхащо от коридора.

— В задната част, при стария вход на „Бърза помощ“ правят ремонт. Течението е оттам — обясни Ириарте.

— Къде е реанимацията?

— Натам — посочи мъжът, — близо до операционните. Аз ще ви заведа, бил съм няколко пъти тук.

Следвайки зелената линия, нарисувана на пода, двамата прекосиха няколко коридора, докато младши инспектор Сабалса не се показа от една малка зала, където имаше само масичка и половин дузина кресла, малко по-удобни от пластмасовите столове, разположени в редици по коридора.

— Елате, може да говорим тук, няма никой.

Сабалса отново надзърна в коридора, направи знак на дежурната сестра и най-накрая влезе.

— Сега ще извикат доктора, веднага ще дойде.

След което понечи да седне, но като видя, че Амая продължава да стои права, подканвайки го с поглед, извади своя бележник и започна да чете от записките си.

— Днес към един Алфредо срещнал свой приятел — същият, който по-късно го открил и се обадил на 112. Приятелят му твърди, че изглеждал зле, сякаш бил много болен или изпитвал силна болка.

Амая си спомни колко унил и отслабнал изглеждаше Фреди, когато го видя на гробището онази сутрин. Сабалса продължи:

— Казва, че видът му го уплашил, че го заговорил, но Фреди само смотолевил няколко нечленоразделни думи и си тръгнал. Приятелят му се разтревожил, така че следобед наминал към тях. Звъннал, но понеже никой не отворил, погледнал през прозореца и видял, че телевизорът работи. Продължил да натиска звънеца и тъй като пак никой не се появил, влязъл в къщата с ключа, който според него Фреди държал под една саксия на входа, за да могат приятелите му да го посещават винаги когато искат. Твърди, че всичките му приятели знаели за този ключ. Влязъл вътре, открил го да виси на парапета и въпреки че здравата се стреснал, грабнал един нож от кухнята, изтичал по стълбите и прерязал въжето. Според думите му Фреди още ритал. Обадил се на 112 и дошъл с него в линейката. Сега чака в една зала в общата зона, ако искате да говорите с него.