Червена мъгла [bg]

— По-разумно е аз да вкарам това нещо в гаража — казва Марино.

— Съжалявам, господине, но никой няма право да влиза там. Само упълномощеният персонал има достъп до подземния паркинг.

— Е, ти определено не би искал да шофираш това нещо. Какво ще кажеш да го паркирам ей там, до голямата палма. А утре рано сутринта ще си го взема и ще го откарам на поправка.

— Гост на хотела ли сте?

— Да, ВИП. Оставих си бугатито у дома. Имам много багаж.

— Ние не би трябвало да…

— Бусът ще издъхне всеки момент. Най-добре да не се случи, докато ти го караш.

Бусът изхърква отново, когато Марино го паркира до тухлената пътека.

— Луси създаде „Ана Копър“ ООД преди около година — казва Марино. — Идеята беше нейна. Случи се след един скандал между нея и Джейми. Е, май вече се бяха карали доста.

— Фирмата на Луси ли принадлежи, или на Джейми? — питам.

Той изключва мотора.

— На Джейми. Луси създаде параван, зад който Джейми да се крие. Трябваше да е смешно, но по гаден начин. Луси влезе в един от онези правни сайтове и въведе данните за създаване на „Ана Копър“ ООД, а когато получи целия пакет с документи по пощата, го опакова в лъскава кутия с огромна панделка и го връчи на Джейми.

— Джейми ли ти разказа? Или Луси?

— Луси. Горе-долу по времето, когато се премести в Бостън. Затова се изненадах, когато разбрах, че Джейми наистина използва фирмата.

— И как разбра?

— Документи, адрес за изпращане на сметки. Когато й помагах с охранителната система, трябваше да получа определена информация — обяснява ми той, докато излизаме от буса. — Това е името, което използва за всичко тук. Признавам, че е малко необичайно. Джейми е адвокат, по дяволите. Нужни са й не повече от пет минути, за да създаде нова фирма. Защо използва тази, с която са свързани определени спомени? Защо не забрави за миналото и не си продължи живота?

— Защото не може.

Джейми не може да се откаже от Луси, или поне от представата за Луси. Чудя се дали и Бентън мисли същото. Когато ме предупреди, че репутацията на фирмата не е много добра, може би е имал предвид Джейми. Ако е така, сигурно е проверил сградата, открил е наемател на име „Ана Копър“ ООД, а после е извършил поредната проверка и е разбрал за кого става дума. Вероятно не би приел за случайност факта, че Джейми отново се появи в живота ни, а и може да знае нещо за проблемите, които са я накарали да изостави живота си в Ню Йорк.

Вървим през ярко осветеното фоайе, където по това време има само един администратор и няколко души на бара. Когато стигаме до стъкления асансьор, Марино натиска бутона няколко пъти, сякаш за да се увери, че вратите ще се отворят по-бързо. После изсумтява:

— Мамка му! Оставих проклетите покупки в буса.

— Луси споменавала ли ти е някога какво означава „Ана Копър“? Как й е хрумнало името?