Червена мъгла [bg]

— Добре, мисля, че мога да открия моя, тъй като е доста по-лек от останалите.

Разстилам няколко салфетки и в скута на Марино.

— Бих искала да съм по-наясно. И не за ФБР, а за теб.

— Не се ядосвай отново.

— Искам яснота, а не спор или скандал. Беше ли наел вече апартамента си в Чарлстън, преди Джейми да се обади в затвора преди два месеца, а ти да вземеш влака за Ню Йорк, за да се срещнеш тайно с нея?

— Мислех по въпроса.

— Не попитах дали си мислил.

Изваждам от обвивката сандвич с яйце, пържола и сирене. Марино го взема с огромната си ръка, една трета от него изчезва в устата му, а в скута му падат няколко трохи.

— Проучвах как стоят нещата — казва той, докато дъвче. — Преглеждах какви са наемите в района на Чарлстън, но всичко беше най-вече мечта, преди да говоря с Джейми. Тя ми разказа за работата си по случая на Лола Дагет и спомена, че бих могъл да й помагам. Реших, че това е страхотно, все едно така ми е било писано. В същия район, където търсех апартамент под наем. Има логика, когато осъзнаеш, че на повечето места с добър риболов и мотори също така има и смъртна присъда. Както и да е, реших, че Джейми е права и може би е разумно да стана частен следовател.

— Това е нейно предложение, разбира се.

— Ами тя е адски умна, а и има логика. Нали разбираш, мога да си определям работното време, да решавам къде искам да бъда, да печеля малко повече — казва Марино и отхапва от сандвича. — Помислих си — сега или никога. Ако не опитам да обърна нещата в своя полза, вероятно няма да ме поканят втори път.

— Джейми обясни ли ти подробно какво й се е случило в Ню Йорк? Защо е напуснала прокуратурата? — питам.

— Предполагам, че ти е казала онова, което ти каза и Луси.

— Ти каза, че тя не е споменавала Луси пред теб.

Отварям собствения си сандвич с яйце, макар че обикновено не ям такава храна и определено не споделям страстта на Марино към пърженото. Но внезапно усещам, че умирам от глад.

— Ами, не точно — отговаря той.

Вече сме на шосе „Ветерани“ и минаваме през дълги отсечки през красиви гори. Небето е синьо, с лек бял оттенък, който предвещава поредния горещ ден.

— Спомена само, че сигурността на Центъра за борба с престъпността в реално време била компрометирана и тя била обвинена за това. Никой не я обвинил директно, но намекнали какво странно съвпадение е че тя твърди, че от полицията подправят статистиките, в същото време, когато някой прониква в компютърната им система, а тя случайно има връзка с прочута хакерка.

— Луси ми разказа друго — отвръщам. — Тя каза, че не става дума за Центъра за борба с престъпността в реално време. Бил само един участък, където понижавали кражбите до дребни престъпления, а обирите — до оплаквания за имуществени щети.

— И това е достатъчно лошо.

— Не знам в какво точно е проникнала Луси, нито как, но наистина е лошо. И съжалявам, че описват Луси като прочута хакерка. Ако хората наистина мислят така за нея.

— Е, мамка му, док, тя винаги ще го прави — напомня ми Марино. — Ако може да проникне някъде, ще го направи. А няма много места, където не може да проникне. Знам, че и ти го знаеш. Защо да се преструваме, че това ще се промени някога? Вероятно и аз щях да съм същият, ако бях като нея — да правя каквото е нужно, за да получа онова, което искам, защото мога.