Червена мъгла [bg]

— Дон Кинкейд определено е от типа хора, които биха проверили — казва Марино. — Вероятно е знаела, че тук живее богат лекар. Може би е проучвала къщата.

— И просто е извадила късмет, че ключът е бил в ключалката, а алармата — изключена?

— Може би.

— Знаем ли къде е отседнала в Савана преди девет години? Или колко дълго е била в района?

— Знаем само, че есенният семестър в „Бъркли“ завършил на седми декември, а пролетният започнал на петнайсети януари — отговаря Марино. — Със сигурност е завършила есенния семестър там и се записала в пролетния.

— Значи може би е прекарала коледната си ваканция в този район — заключавам. — Може да е била тук няколко седмици, преди да посети майка си за първи път.

— А през това време може би се е запознала с Лола Дагет — предполага Марино.

— Или поне е научила за нея — отговарям. — Не съм убедена, че двете са се познавали. Може би сега Лола знае коя е Дон Кинкейд, благодарение на случаите в Масачузетс и онова, което Джейми, а вероятно и някой друг, са й казали. Лола може дори да знае, че Дон има нещо общо с убийствата на семейство Джордан. Не ми пука какво твърди Джейми. Не можеш да си сигурен каква информация е изтекла за новите ДНК проби. Но независимо какво знае Лола в момента, не можем да приемаме, че свързва Дон Кинкейд с някого отпреди девет години. Поне с човек, когото е познавала по име. Знаеш ли какви курсове е посещавала Дон по онова време?

— Знам само, че имат нещо общо с нанотехнологиите.

— Вероятно в инженерния факултет.

Вторачвам се в къщата, където са били убити четирима души, докато спят, и се чувствам безкрайно объркана.

Защо не са включили алармата? Защо да оставят ключа в ключалката, особено по време на празниците, когато кражбите и другите престъпления обикновено се увеличават?

— Семейство Джордан били ли са известни като небрежни и безгрижни? — питам. — Били ли са безнадеждни идеалисти и наивници? Хората, които живеят в домове, обявени за исторически паметници, обикновено са изключително внимателни относно обезопасяването на имотите си. Държат портите заключени и алармените системи включени. За да не се мотаят туристи в градините или по верандите им.

— Знам. Това ужасно ме притеснява — признава Марино.

Тъмната му фигура в тъмния бус се навежда по-близо до мен. Той се вторачва в къщата, която въобще не би изглеждала зловеща, ако човек не знае какво се е случило в нея преди девет години, горе-долу по същото време. След полунощ. Вероятно между един и четири сутринта.

— Има огромна разлика между 2002 година и сега по отношение на безопасността — продължава Марино. — Особено тук, в Савана. Гарантирам ти, че хора, които може би са се отнасяли небрежно към включването на алармата и са оставяли ключа в ключалката, вече не го правят. Всички се страхуват от престъпления, а и не могат да забравят, че цяло семейство е било избито в собствените им легла в луксозна къща за един милион долара. Знам, че хората вършат глупости — виждаме го непрекъснато, но ми се струва необичайно, защото Кларънс Джордан е бил прочут със семейните си пари и е отсъствал доста от къщи заради доброволческата си дейност, особено по време на празниците. Бил най-зает покрай Деня на благодарността, Коледа и Нова Година. Помагал в клиниките, приютите за бездомни, спешното отделение и кухните за бедни. Като че ли би трябвало да се тревожи повече за безопасността на жена си и двете си малки деца.