Червена мъгла [bg]

— Както и да е, вече знам — казвам на Луси. — И това не променя нищо.

— Важно е да повярваш, че не стана така, както тя ти е разказала.

— Не ми пука.

В момента наистина не ми пука.

— Само проверих няколко числа, като разгледах електронните записи на първоначалните оплаквания и начина им на кодиране. Не трябваше да го правя, разбира се.

Не, не е трябвало. Но извършеното от Джейми бе много по-лошо. Студено и пресметливо. Злоупотребила с властта си над Луси и я предала. Затварям телефона и се чудя кого ли още ще манипулира и компрометира Джейми. Луси и Марино, а вероятно трябва да включа в списъка и себе си. Намирам се в Савана, замесена в случай, за който допреди няколко часа не знаех абсолютно нищо. Отново гледам апартамента й. Наблюдавам как силуетът й се движи покрай осветените прозорци. Май се разхожда нервно.

Почти един през нощта е. Бусът проблясва в призрачно бяло на светлината на уличните лампи и трака към мен като някаква обсебена от демони машина във филм на ужасите. Очевидно Марино не е намерил автомонтьор, след като тръгна от апартамента на Джейми преди няколко часа. Вече съм напълно убедена, че нарочно ме остави насаме с Джейми по причина, която няма нищо общо с нуждите и желанията ми. Спирачките изскърцват шумно, а също и вратата, когато я отварям. Лампата в колата не светва. Марино винаги ги изключва, за да не бъде лесна мишена за евентуални нападатели. Забелязвам торби на задната седалка.

— На пазар ли си ходил? — питам и усещам напрегнатия си тон.

— Купих малко вода и други дреболии, за да имаме в стаите. Какво стана?

— Нищо хубаво. Защо ме остави насаме с нея? Такива ли бяха указанията й?

— Казах ти, че ще ти звънна, когато стигна дотук — напомня ми той. — Откога стоиш навън?

Закопчавам предпазния колан и затварям вратата.

— Трябваше да изляза на чист въздух. Това нещо звучи ужасно. В последен стадий на агония. Мили боже.

— Казах ти, че не е разумно да се мотаеш наоколо сама. Особено през нощта.

— Както виждаш, не съм се мотала надалеч.

— Джейми искаше да остане насаме с теб. Мислех, че и ти го искаш.

— Моля те, не мисли вместо мен — отговарям грубо. — Бих искала да се отбием набързо да огледаме къщата на, семейство Джордан, ако въобще е възможно с този проклет хъркащ бус. Не вярвам, че проблемът е в свещите.

— Почти съм сигурен, че е алтернаторът — казва Марино. — Може да има и някои разхлабени жици. Намерих автомонтьор, който ще ми помогне.

Вторачвам се в апартамента на Джейми. Тя се е върнала във всекидневната, където щорите са вдигнати. Ясно я виждам как стои до прозореца и ни гледа. Преоблякла се е в нещо виненочервено, вероятно халат.